Вдъхновени от новия аромат Gucci Bamboo и стремежа му да изрази по неповторим начин многоликата, силна, вечна и завладяваща женственост, четири момичета от града сядат пред клавиатурата и споделят с вас собствените си идеи какво е да бъдеш силна жена и какво те прави такава. Днес е ред на Селина Йонкова.

Изпразнила съм пътната чанта, пералнята е извъртяла дрехите от почивката и сега те, полюшвайки се носталгично, предупреждават от простора, че от утре трябва да се върна към обичайния за работеща жена ритъм. Не е особено тъжно, но не е и най- вълнуващото нещо; до вчера пред погледа ми сутрин е имало зелени борове, днес – панелен блок с шарена топлоизолация. Би могло дори да е угнетяващо, но след сутрешния душ, с рокля в пастелни тонове и бижута в стил “домакиня от Юга”, използвам новия, вдъхновен от ненатрапчивата елегантност на бамбука парфюм на Gucci и отиваме всички ние – дрехата, перлите, ароматът и аз – да пием кафе.

Да си навън в неделното утро, когато градът още се протяга, е като остров спокойствие с нацъфтели портокалови цветчета. Миг само за теб, лист със стихове, романтични като бяла лилия. Наслаждавам се, добавяйки за цвят един-два френски макарона... Утре ежедневието ще се опита да изтрие усмивката с вкус на ванилия, иззад намръщените лица на неумеещи да откриват удоволствието хора ще се пресегне да отклони и най-силния вятър от смеха ми. Онези, убедените в правотата на усвоените норми и правила, ще въздъхнат и мирисът на тайното ми, лично мое приключение ще остане да ги тревожи като аромат от магнетична и чувствена амбра.

Умората ще наклони към земята елегантността на недългата самота, но ние с двамата ми внуци ще измислим забавна игра, която ще промени нещата. Ще отидем след работа на чаша разхлаждащо питие и кубчетата лед ще звънят диамантено в горещата лятна вечер. Или не, ранното зимно смрачаване ще стоплим с аромат на сандалово дърво на бавни сгряващи глътки... Не е нужно да съм крещящо ярка; скандалността, която вика, не е моят аромат. Тихата, издръжлива елегантност на бамбука крие в себе си повече противоречива нежност и хармония. Няма как да не я забележите – тя ще се настани до краката ви и ще следи думите ви, но ако не й обърнете нужното внимание, ще одраска небрежността ви и ще разнесе ухание на иланг-иланг.

Да, нека няма диви крясъци – онзи момент, в който отвинтваме капачката на шишето парфюм. Поемам дъх и рисувам мелодии на океански брегове, обрасли с огъващ се бамбук. Пътувам, въпреки че седя спокойна на стола.

Не правя впечатление на жена, която не може да бъде отместена; нямам вид на онези властни, традиционно обозначавани като силни жени, но трудно мога да бъда накарана да тръгна в нежелана от мен посока. С лекота оставям нещата от миналото, които са без значение за настоящето, да си отидат, приспособявам се към променящия се живот, очакваща ново приключение. Ще накарам несъгласието си да се усмихне и гнева си да се приведе като бамбук, но онова, което е важно за мен, ще се случи.