Парфюмите са единствената област на приложната красота, все още непризната за изкуство. Модата е изкуство, фотографията – също, а на ароматите се гледа като на нещо мимолетно и нетрайно и може би това пречи да бъдат класифицирани и подреждани в експозиции.
 

Човекът, който иска да промени това се казва Чандлър Бер и е първият парфюмен критик в САЩ и признат авторитет в своята област. Мисията на живота на Чандлър е да извоюва признаването на парфюмите за изкуство и в тази връзка в момента в Нюйоркския музей за изкуство и дизайн се провежда изложбата The Art of Scent 1889 – 2012 (Изкуството на ароматите 1889 – 2012). Изложбата прилича досущ на художествена експозиция – избраните дузина аромати са разположени в отделни зали, кръстени на онези периоди в изкуството, на които отговарят според Бер. Има Романтизъм, Минимализъм, Експресионизъм, все познати термини, които обикновено свързваме с визуални образи.
 

Подборът винаги може да бъде оспорен, но едно е сигурно – всички предпочитаме да живеем заобиколени от хубави аромати и знаем, че се чувстваме по-добре от това. Хубаво е да знаем малко повече за парфюмите, които са белязали развитието на това изкуство, още повече голяма част от тях са достъпни в магазините и може сами да станем част от тази изложба. Ето ги:
 

Guerlain Jicky (Романтизъм);

Chanel No. 5 (Модернизъм);

Givenchy L’Interdit (Абстрактен Експресионизъм);

Clinique Aromatics Elixir (Ранна Американска Школа);

Drakkar Noir (Промишлено изкуство);

Thierry Mugler Angel (Сюрреализъм);

Issey Miyake L’Eau d’Issey (Минимализъм);

Estée Lauder Pleasures (Фотореализъм);

Dolce & Gabbana Light Blue (Кинетическа Скулптура);

Prada Amber (Нео-Романтизъм);

Hermès Osmanthe Yunnan (Луминизъм);

Maison Martin Margiela Untitled (Пост-Брутализъм)