Здравейте, приятели! Печелившите участнички, които ще получат като подарък книгата „Жената на поета“ на Дженифър Лам са:
1. Невена Ивова
2. Стоянка Василева
3. Ирина Ганчева
.......................................................................................................................................................................
„Целувам върховете на крилата ти.“, пише той в писмата си до нея.
Днес в нашия Клуб имаме чудесен подарък за вас, момичета. Книгата „Жената на поета“ на Дженифър Лам разказва за съдбовната любов между Александър Сергеевич Пушкин и Наталия Николаевна Гончарова. Историята започва от най-трагичния дуел в историята, за да ни пренесе назад към пищния блясък на руския императорски двор и да ни плени с образа на една жена, решена да следва сърцето си. Три от вас ще спечелят романа, необходимо е само да се регистрирате за участие в играта.
На шестнайсет Наталия среща съдбата си в пронизващия поглед на Пушкин. Любовта между двамата пламва мигновено. Страстта е поглъщаща и вдъхновява любовни писма и велики поеми. Двамата са заедно осем години, имат четири деца. Но семейното им щастие скоро е белязано от ревност и интриги, които водят до фатален край.
Наталия Николаевна е дарена с невероятна красота, която бързо ѝ печели прозвището на най-красивата жена в Москва и куп ухажори. Като всеки гений, Александър Сергеевич не е никак лек характер. От една страна, той е щастлив, че има до себе си жена като Наталия, която предизвиква завист и възторзи и привлича интереса на самия цар, но с времето вниманието към съпругата му го прави все по-неуверен и наранява егото му.
Дженифър Лам проследява хронологично живота на Александър Пушкин от момента на запознанството му с Наталия Гончарова до смъртта му, като историята е разказана от гледна точка на неговата съпруга. Наталия на Дженифър Лам е жена, разкъсвана между предаността към съпруга си и собствения си копнеж към творчество. Освен че първа чете и преписва поемите му, Наталия сама създава поезия и открива необичаен начин да изрази таланта си публично дори в иначе консервативния руски двор. Костюмите, които измисля и шие сама за пищните балове в двореца, са нейният начин да твори. Както и повод да се превърне в обект на обожания и злостни клюки.
След фаталния дуел с Жорж Дантес много от почитателите на Пушкин обвиняват именно Наталия за трагичния завършек на живота му, а в руското общество тя става нарицателен образ за разглезената студена кокетка, която си играе със сърцата на мъжете.
Предлагаме ви да прочетете кратък откъс от книгата.
***
Това вече започваше да прилича на ухажване като в романите и аз на драго сърце се включих в играта.
– И кой е този ваш тайнствен приятел с нежна душа? – попитах, като се огледах скришно. – Ще бъдете ли така любезен поне да ми съобщите името му? Или стратегията е първо да ми го покажете?
Когато музиката спря, Толстой Американеца забави крачка и ме поведе към коледната елха. Когато се приближихме, успях да различа плодове от марципан и захарни червеношийки, закачени на клоните. Забелязах черни къдрици, а после – върховете на лъснати до блясък ботуши зад елхата, под най-ниския клон. Това явно беше приятелят на Толстой. Имах чувството, че ще се пръсна от нетърпение да го видя, но не исках да разваля момента на изненадата.
– Вашият приятел явно е много срамежлив. Дали не трябва да забавя крачка, за да не го стресна и да не избяга като уплашена птичка?
– О, обикновено изобщо не е срамежлив. Обожава да е център на вниманието, но никога не го бях виждал да реагира при срещата с жена като тази вечер. Потупа ме по рамото, помоли ме незабавно да ви заговоря, после изтича да се скрие. – Толстой повиши леко глас. – И сега, след като се е скрил, не може да очаква, че ще го видите добре. Никога не бях виждал мъж да се държи толкова глупаво заради жена.
Засмях се пресилено и реших да не му казвам, че за да видя приятеля му без очила, ще трябва да го погледна наистина много отблизо.
– Казахте, че обожава да е център на вниманието? В какво отношение? Да не би да разказва смешни случки, когато е в компания?
– Обича, когато го молят да чете пред публика собствените си творби.
– Творби?
Това ме заинтригува. Помислих си за моето бюро вкъщи и за дневниците ми. Единият беше посветен на руските поети – малка, но талантлива групичка. Когато започнах тази скромна история на родната поезия, се бях почувствала като истински патриот.
– Да не би приятелят ви да е поет?
– Всъщност да. Даже е възможно да сте чували за него.
В този момент приятелят на Толстой се показа иззад елхата и аз затаих дъх. Черни къдрици и буйни бакенбарди. Мургаво лице и живи изпитателни очи. Спомних си какво бе казала Азя за краката на мъжете – как бричовете подчертават формата им – и погледнах надолу. Мускулестите прасци бяха обути в тесни черни ботуши. Представих си го като на портрета в книгата: с широка разгърдена риза, подпрял замислено брадичка на едната си ръка и вдигнал перо с другата, сякаш всеки момент ще бъде осенен от божествено вдъхновение.
Изведнъж земята се разлюля под краката ми и сърцето ми прескочи няколко удара – точно както обещаваха авторите на любовни романи.
Толстой се наведе към мен и добави:
– Може би сте чували за Александър Пушкин?
