Това е историята на човек, който успява да надмогне болезненото си детство, да открие своята същност и да революционизира света на модата, красотата, парфюмерията и фотографията.
Роден е на 14 март 1942 г. в гр. Лил, Северна Франция, в разгара на Втората световна война. Нежелан от баща си и неговите родители, едва на няколко седмици той е отделен принудително от майка си и оставен в сиропиталище. По това време всички жени във Франция, които са хванати в изневяра, подлежат на гонения и строги наказания от закона (за разлика от мъжете). Това принуждава майка му да го остави, надявайки се да му осигури по-добро бъдеще. Това оставя неизлечим белег върху неговата личност. Както самият той заявява недвусмислено: “Нека да изясним. Моята майка не ме е изоставила, защото не ме е искала, а за да ме предпази и да защити себе си. Това обаче ме лиши от контакт с нея и от майка, което несъмнено ми повлия като личност.”
“През цялото си детство, бях прехвърлян от едно приемно семейство в друго. Тази огромна нестабилност ми даде възможност да работя върху себе си и да оформя живота си по начин, по който не беше предварително планиран.” Непрекъснато разкъсван между семействата, в които го отглеждат, той живее чрез въображението си. Там той поддържа спомена за своята майка, изгражда неразривна връзка с нея и тя винаги е до него, превръщайки се в негова муза и източник на постоянно вдъхновение.[[quote:0]]През 1956 г., на 14-годишна възраст Серж започва работа против волята си – искал е да стане актьор, но се налага да чиракува в местен фризьорски салон по настояване на баща си. Две години по-късно той създава естетическите си концепции за женствеността, които впоследствие ще превърне в своя запазена марка: опушен поглед, светъл тен и френско каре. Серж обожава черния цвят, на който никога не изневерява. Използва свои приятелки за модели – гримира ги, прави им прически и после ги фотографира. На 18 години получава повиквателна от армията да участва в Алжирската война, но е освободен от военна повинност. Това събитие е повратна точка в живота му и той решава да напусне Лил, за да замине за Париж. Годината е 1962.
Серж Лютенс прекарва първите си години във френската столица във времена на несигурност. Но с помощта на своята приятелка Мадлен Леви и въоръжен с множество фотографии на познати жени, се свързва със списание “Вог”. За него то представя силата на красотата – храм, който митологизира. Три дни по-късно той вече участва в изработването на коледния брой – създава визии чрез грим, бижута и нетрадиционни предмети.
Серж Лютенс бързо се превръща в експерт, чието мнение е изключително важно за “Ел”, “Жарден де мод”, “Харпърс Базар”. Той работи с най-известните фотографи на 60-те. През този период талантът му е всепризнат. През 1967 г. Кристиан Диор, който иска да представи своята първа колекция грим, започва да работи с него. За Диор Серж създава редица цветове, стилове и визии. Накрая визията му се обединява с фотографията.[[more]]В началото на 70-те известната главна редакторка на американския “Вог” Диана Вриланд се изказва за него изключително ентусиазирано: “Серж Лютенс – революция в грима!” Успехът му кънти. Той става за цяло едно поколение символ на свободата, изразена чрез грима.
През този период Серж пътува много. Посещава Мароко, а по-късно и Япония. Тези две страни със своята многообразна и различна култура оказват влияние върху начина, по който той вижда и чувства.
Посещава ги отново няколко години по-късно, когато през 1980 г. започва съвместна работа с японската козметична компания Шисейдо – дотогава неизвестна в международен план. За тях той създава изключително въздействаща визия, която ги изстрелва сред водещите играчи на пазара през 80-те и 90-те години.
През 1982 г. за същата марка Серж Лютенс създава първия си парфюм Nombre Noir, облечен в гланцирано черно върху матово черно – концепция, която предвещава тенденциите на 90-те. Този първи аромат може би още носи полъха на 80-те. Истинската парфюмерийна революция на Серж Лютенс идва през 1992 г. със създаването на парфюма Féminité du bois и с фантастичния декор на Les Salons du Palais Royal. Аромати като Ambre sultan, Tubéreuse criminelle, Cuir mauresque са се превърнали в незаменими и са написали нова страница в историята на ароматите.
Кулминацията настъпва през 2000 г., когато Лютенс създава своята марка, носеща името му и налагаща безкомпромисния му стил. Парфюми и грим (“Nécessaire de beauté”) – неговото амплоа в тази област – се предлагат чрез селективна дистрибуция и ексклузивно в Palais Royal-Serge Lutens. Иновациите му са получили много престижни награди, включително и FIFI от Fragrance Foundation.
През 2004 г. по случай поканата за "Лил, европейска столица на културата", той създава обонятелен лабиринт, базиран на аромати от детството. Съоръжението постига огромен успех сред всички възрасти.
През 2007 г. Министерството на културата на Франция го награждава с орден и титла командер в областта на изкуствата и писмеността. Серж Лютенс създава връзка между парфюмите и литературата през 2010 г. и поставя началото на една нова насока с т. нар. от него антипарфюм L’Eau Serge Lutens.
През 2014 г. Лютенс ще презентира L’Incendiaire, първия си аромат от Златната колекция, чиято цел е да представи парфюмерията като изкуство.
За своя нов аромат той споделя: “Като разкривам своя пламък, аз възпламенявам онова, което ме изгаря и поглъща отвътре. Сътворих L’Incendiaire за себе си! Той съдържа най-красивите и луксозни елементи, вълшебни са! Този парфюм е обгръщащ, чувствен, моментално елегантен, това е абсолютен лукс, богатство. Това е величествен парфюм.”
