Когато получих покана за тази сватба, си казах "Тези хора луди ли са? После вътрешно започнах да се забавлявам от реакциите на другите поканени, които седмици наред преговаряха дестинацията, пътните условия, екипировката, роклята на булката и номерата на пътна помощ в района на Триград. Сватбата беше планирана за един студен февруарски ден в китен хотел съвсем близо до гръцката граница и колона от коли със софийска регистрация и надлежно приготвени вериги хукна към Триград.
Беше приказно. Снежинките танцуваха около бялата рокля на булката, камината вътре весело гореше, ухаеше на сняг и уют, беше студено, но и вълшебно. Приключението витаеше във въздуха и увличаше не само "младите", но и всички гости, които с палава искрица в очите се втурнаха във веселбата от сърце. Това е първата и последната снежна сватба, на която съм присъствала и никога няма да я забравя. А снимките за спомен са неповторими. Та колко от нас са позирали за сватбена снимка в снежна родопска гора или в лоното на някоя дяволска пещера?
Лудите, лудите, те да са живи...
