ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Живот по италиански: какво е Slow Food?

Живот по италиански: какво е Slow Food?

Снимка: Pexels

Движението за бавен начин на живот набира популярност по целия свят: хранене без бързане, лежерни разходки, баланс между работа и хобита. И докато бързаме след работа към фитнеса, отбивайки се по пътя за кафе и сандвич, а след това набързо приготвяме вечеря от полуфабрикати, мъдрите италианци се наслаждават на премерен живот, ръководени от концепцията, наречена Slow Food – тоест „бавна храна“.

Какво трябва да знаем за Slow Food?

Не е изненадващо, че движението за бавно хранене се появява в Италия – родното място на друга тенденция – „изкуството да не правиш нищо“ (dolce far niente), позната на мнозина от романа „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт и едноименния филм с Джулия Робъртс. Къде, ако не в Италия, можем да се порадваме на изтягането на слънце, на насладата от разходките под дърветата и да опитваме изкусителни ястия. В тази страна те наистина ценят храната и времето си и най-важното – живеят за мига и се стремят да се наслаждават на живота. Но това изобщо не означава, че в Италия никой не работи и всички са мързеливи. Това може да озадачи туриста, посетил средиземноморските страни, но е невярно впечатление.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Isaya Elais (@elaisaya) on

Идеологията на бавния начин на живот е изложена в книгата на канадския журналист Карл Оноре „Без суетене. Как да спрем да бързаме и да започнем да живеем“. Движението възниква като съпротива срещу обществото, обсебено от перфекционизма и вечното препускане. За отправна точка може да се счита демонстрацията срещу ресторанта на Макдоналдс, който отваря врати през 1986 година срещу площад „Испания“ в Рим, като символ на западната търговска култура на консуматорство, натрапена на италианците. За едни от основните идеолози на Slow Food се считат Карло Петрини и Гейр Бертелсен.

Годината на основаване на движението Slow Food е 1989-а. А през 1999 година град Бра и три други италиански града решават да приложат принципите, изложени от Карло Петрини, които са прости, както всичко гениално: 1) удоволствието е над печалбата; 2) човекът е по-важен от работата; 3) спокойствието е по-приятно от суетата. Сега такива градове има в 28 държави по света.

Така наречените „бавни градове“ трябва да отговарят на 55 принципа, които са в основата на новата философия на градския живот. Сред основните принципи са: подобряването на качеството на живот, противопоставяне на усредняването и глобализацията, опазване на околната среда, насърчаване на културното многообразие и уникалността на всеки град, създаване на условия за здравословен начин на живот. За тази цел в градовете се намаляват трафикът и шумът, създават се нови зелени и пешеходни зони, подкрепят се местните производители, въвеждат се екологични технологии, създава се атмосфера на добросъседство и гостоприемство.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Amalfi Coast | Living Costiera (@livingcostiera) on

В допълнение към грижата за качеството на човешкия живот визията на Slow Food е насочена и към опазване на околната среда и културното многообразие, запазване на местните традиции и подкрепа на местните производители. Идеологията на движението може да бъде описана с три думи: „вкусно“, „чисто“ и „честно“.

Един от проектите на движението Slow Food е „Ковчежето на вкуса” – един вид Червена книга на местните застрашени продукти, която съдържа 5000 наименования. За разлика от животните от Червената книга, които трябва да бъдат защитени от унищожаване, продуктите от „Ковчежето на вкуса“ трябва да се консумират в по-големи количества, за да не се изчезнат от менюто ни.

Движението Slow Food намира уникални местни продукти и рецепти, допринася за тяхното възраждане и промоция на световния пазар. Само в Италия, благодарение на движението, са били върнати повече от 130 продукта, включително лещата от Абруцо, черната целина от Треви, дивата сиенска свиня, която се отглежда в тоскански ферми, и много други.

 

 А знаете ли какво е golo диета и как ни помага да отслабнем?