ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Адът – това са другите

Адът – това са другите

снимка: TheQuestion.ru

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Адът има своя история. И тази история е не само за ужаса, който той всява у хората през вековете. Пламъци, мъченици, безформени чудовищни същества, мрачни реки – на религиите никога не им е липсвало въображение, за да опишат с думи и картини какво се случва с прокълнатите души. И няма нужда да сме само европейци, пропити с християнска култура, за да може това място на наказание, да се е загнездило в колективната ни памет. Как през годините са изобразявани всички тези кръгове на Ада, където бродят осъдените души? Изследователите на този културен феномен се произнасят по темата.

От всички притчи, свързани с Ада, най-разпространената безспорно е тази, че най-големият страх на средновековния човек е да бъде осъден да гори в адските пламъци. Средновековието изобилства с всякакви ужасяващи иконографски изображения, но не е съвсем категорично, че наистина неговите съвременници се страхуват толкова много от Ада. През XIV век Данте описва една география на Ада, която включва 9 кръга. Да се картографира адския пейзаж и да се изрежда целия инвентар на мъченията, е било основно занимание на творците от тази епоха. Италианският поет обаче е първият, който разкрива всички тайни на Ада.

Откъде идва названието Ад? Коренът на думата е латински, но infernus всъщност е прилагателно. За Цицерон, Вергилий и други класици „ад“ не означава място. Как тогава адът се е превърнал в съществително?

Основна роля имат християните и най-вече Йероним Блажени. Когато той превежда Библията, използва думата „ад“ като собствено име, за да обозначи именно прокълнато място от отвъдното, така че Адът е изцяло изобретение на християнството. То се появява за първи път през Средновековието, но все пак се корени в някои източници от Античността. Създателите на понятието Ад се вдъхновяват от три големи източника: поемата от Месопотамия, която разказва пътешествието на Гилгамеш в отвъдното, еврейското понятие „Шеол“, което присъства в Стария завет, но където не присъства тази идея за наказание на лошите, нито за награда за добрите. Не на последно място идва и мотивът на гръцкия Хадес, в частност в противопоставянето на Елисейските полета – място, където пребивават великите личности и праведните, и Тартара – място на ужас и самота. Десетилетия наред Адът е конструкция в процес на изграждане, която трябва да се насели. Това отвъдно

     И още...