ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Чернобил след Чернобил

Чернобил след Чернобил

Снимка: hbo.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Можете спокойно да си представите събитието, случило се на 26 април 1986 г. в 1:23:45 ч. в АЕЦ "Чернобил", като щракването с пръсти на Танос, с което унищожи половината Вселена в "Отмъстителите", но наистина.

В този миг натискането на един бутон предизвиква взрив в единия от реакторите, който започва да разпръсква радиация над половината планета. 3 милиарда души са изложени на облаци от радиоактивен стронций, йод, цезий, плутоний. 134 пожарникари, които пристигат на мястото на пожара непосредствено след взрива, развиват остра лъчева болест и умират в неописуеми мъки, а 530 хиляди души, работили по отстраняването на щетите, са изложени на дози радиация, последствията от които ще бъдат обект на научни изследвания с поколения.

След аварията 300 хиляди души са евакуирани от площ от над 2000 кв. км. Голяма част от тази територия сега е "Чернобилската забранена зона", в центъра на която се намира старата централа, погребана под гигантски бетонен саркофаг. 

Вероятно и вие следите историята на тази авария в минисериала "Чернобил", който бие всички рекорди по рейтинг в момента. И сте потресени. Но щетите не се измерват само с човешкото страдание. Ударът върху природата също е много силен.

Една от зоните, най-тежко пострадали от радиацията, е т.нар. „Червена гора“, която се намира непосредствено около централата. Там боровите дървета загиват мигновено след аварията, а листата им стават червени (оттам идва и името на гората). Много малко животни преживяват облъчването. Общото схващане е, че тази зона ще бъде пустиня, като се има предвид колко са дълги периодите на полуразпад на радиоактивните елементи – гората би трябвало остане мъртва със столетия.

Но сега, 33 години след аварията, опасната зона, която включва територии в Украйна и в Беларус, е една естествена научна лаборатория. И тази лаборатория е пълна с диви животни – кафяви мечки, бизони, вълци, рисове и дори коне на Пржевалски, които се смятат за застрашени. Освен това има над 200 вида птици и други животински видове, а растителността се подменя естествено с по-устойчиви на радиация видове.

През март основните изследователски групи, които работят по темата за състоянието на околната среда в Чернобил, се срещнаха в Портсмут, Англия.  Изследователи от Великобритания, Испания, Украйна, Ирландия, Франция и Белгия представиха резултатите от изследванията си до момента. Тези изследвания включват големи бозайници, гнездящи птици, земноводни, риби, влечуги и насекоми и т.н. Всички те показват, че в момента в забранената зона има изключително биоразнообразие. И нещо повече – потвърдено е отсъствието на големи негативни ефекти на настоящите радиационни нива върху флората и фауната в Чернобил. Всички изследвани групи поддържат стабилни и жизнеспособни популации в рамките на забранената зона.

Един от проектите, които дават ясен пример за това, е ТREE Project –  като част от него са инсталирани камери със сензори за движение в различни зони от отцепения район. Тези камери наблюдават европейски бизони и кафяви мечки в украинската част на зоната, както и вълци и диви коне.

Земноводните в Чернобил също са в многобройни популации и видове, дори в най-заразените зони. И нещо повече – има сигнали, че организмите дават адаптивен отговор на радиацията. Например жабите от един и същи вид са по-тъмни в опасната зона, за разлика от тези извън нея – това вероятно е защитен механизъм срещу радиацията.

Но не мислете, че Чернобил е раят на земята – много организми изпитват негативни ефекти от радиацията на индивидуално ниво – по-кратък живот, албинизъм, физиологически и генетични промени при някои, живеещи в най-заразената зона.

Всичко това може да означава няколко неща: първото е, че животът е по-устойчив на радиация от това, което сме смятали. Някои организми могат да се адаптират дори по-бързо, отколкото се очаква, а това им позволява да се справят с радиацията без това да им вреди. Разбира се, липсата на хора е много важен фактор за това, че големи бозайници са намерили убежище там. В крайна сметка това може да означава и че природата намира начин да се справи много по-бързо с човешките грешки, като тази чудовищна ядрена авария, което носи дори някакво чувство на облекчение – не сме с чак толкова катастрофално влияние върху околната среда.

Какво е бъдещето там за хората? През годините Чернобил се превърна в място за изследване на еволюционния процес, биоразнообразието и консервацията, но не само учени се интересуват от тази територия.  В момента в опасната зона процъфтява туризмът – миналата година посетителите на този периметър са били над 70 хиляди.  Има планове да се развият соларни полета и да се разшири залесяването.

Може да звучи странно, но усилията сега трябва да се насочат към това да бъде опазена тази зона от хората и да се съхрани като естествен резерват и убежище за дивите животни, за да продължат научните изследвания. Спешен въпрос, предвид тълпите, стичащи се натам, както и това, че миналата година в града призрак Припят беше организирано голямо техно парти...
 

Гледате ли "Чернобил"? 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.