ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джулия Робъртс: Ние, жените, попадаме в капана на чувството си за отговорност

Джулия Робъртс: Ние, жените, попадаме в капана на чувството си за отговорност

Снимки: Алекси Любомирски за Harper's Bazaar

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

я разстройва сериозно.

„Аз съм жена на 50 и отлично знам коя съм, но въпреки това боли. И ми е тъжно, че хората не са успели да видят и усетят всъщност колко чиста радост излъчва тази снимка.“

Но тук по-важно е друго: какво влияние могат да имат социалните медии. И разговорът тръгва в малко по-различна посока. Тръмп, Уайнстийн, светът, обществото, мястото на отделния човек... След като Тръмп печели изборите за президент на Щатите, Джулия решава, че на всяка цена трябва да покаже на дъщеря си Хейзъл, че все още има глас. Затова я води на Марша на жените във Вашингтон.

„Ако отглеждаш деца в такова време и ако наистина искаш нещата да се променят към по-добро, за всеки един от нас, трябва да вярваш, че това ще се случи. И трябва да даваш своя малък личен принос всеки ден.“

Джулия дава и един личен съвет към жените, в частност към майките.

„Като жени, ние попадаме в капана на чувството си за отговорност. Приемаме за свое задължение да даваме всичко, да даваме, да даваме, да даваме... Но няма нищо лошо в това да кажем на партньора си, на детето си или на някой приятел, че имаме нужда от помощ. Защото не можем или просто защото не искаме да вършим всичко това сами!“

Миналата година Джулия Робъртс навърши 50 години. На въпроса на съпруга си как иска да отпразнува рождения си ден, тя отговаря: „Какво ще кажеш за това: 5 дни, нулев контакт с външния свят, само ти и аз?“.

И се отправят към някакво градче. Малко по малко обаче тя си дава сметка, че без децата няма да е същото. Но вече така или иначе са заминали... На самия й рожден ден (28 октомври) с Дани отиват да пазаруват в един магазин. После ще хапнат, ще си прекарат добре, мисли си тя, а следобеда децата им, които сега имат мач, ще звъннат да се чуят с нея.

И изведнъж тя вижда Дани да държи огромен сърф, питайки я как й се струва. Тя казва, че е супер, но все пак защо, за бога, им е това нещо. Дани отмества сърфа, а зад него стоят трите им деца. Джулия избухва в щастливи сълзи. Всъщност в тази изненада са участвали много хора – включително всички онези семейни приятели, които са й пращали през цялото време резултати от измисления детски мач.

„В това се изразява остаряването – да си още повече този, когото близките ти познават и обичат. За мен това беше да навърша 50. Доста зрелищно!“

А на въпроса дали си представя ден, в който заедно ще седне със семейството си, за да гледат „Хубава жена“, тя отговаря: „Не. Представям си ден, в който ще седим заедно и ще гледаме „Сватбата на най-добрия ми приятел“... или „Стоманени магнолии“. :)

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...