ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво действително се случва с героите от „Чернобил“?

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато гледам продукции по действителен случай, винаги се замислям доколко са достоверни персонажите, кое от всичко видяно е художествена измислица, какво се случва с тези хора в момента.  След последния епизод на „Чернобил“ отново си зададох същите въпроси. И потърсих отговори извън сериала.

Стигнах до една още по-грозна и ужасяваща истина и не смятам да ви спестявам нищо. Мъртвите са били съсипани от радиацията, а оцелелите – от вътрешни угризения, мъка и самота. Нищо от това няма вкус, мирис и облик, а е толкова унищожаващо... Вижте реалните истории на шестима от героите в „Чернобил“. Ще се изненадате колко от разказаното в сериала не е просто плод на нечия фантазия.

Професор Валерий Легасов

Професор Легасов в действителност е химик, заместник-директор на Института по ядрена енергетика „Курчатов“, където е създаден реакторът RBMK, избухнал в АЕЦ „Чернобил“. Той е един от първите, научили за инцидента в централата. Около 12 часа след избухването на реактора, той разбира, че ще бъде част от специално сформирана комисия за разследване на случая.

Минисериалът започва със самоубийството му, за което съветското общество реално разбира няколко седмици по-късно. Легасов се обесва точно 2 години и 1 ден след инцидента, като възможна причина за самоубийството е чувството за вина – колко много хора са засегнати от аварията, макар и да не е бил отговорен по никакъв начин за случилото се. Проф. Легасов е извикан единствено, за да облекчи последствията. Когато пристига, първото нещо, което казва да бъде свършено, е да евакуират хората. 36 часа по-късно това е направено. Докато е в района на централата, ученият си води записки.

„Знаех, че градът ще бъде евакуиран завинаги. Но нямах моралната сила да го кажа на хората. Освен това, ако им бяхме казали, че напускат завинаги, щеше да им отнеме много време да съберат багажа си. А нивата на радиация вече бяха изключително опасни.“

Легасов се опитва да убеди колегите си да отложат честванията за 1 май, но неуспешно. Броени дни след аварията на манифестацията за Деня на труда в Киев излизат десетки хиляди хора, които нямат ни най-малка представа какво се е случило (хиляди хора излизат на манифестацията и в България). И докато Съветският съюз крие за катастрофата, Легасов създава доклад от близо 400 страници, описващи събитията. В сериала с проучването повече се занимава физичката Уляна Хомюк, но тя не е истинска личност, а събирателен образ на всички онези учени, които разследват причините за аварията и помагат на професора.

Легасов се връща в Москва 10 дни по-късно, за заседение на Политбюро, по време на което описва мащабите на катастрофата. Дъщеря му Инга споделя, че той се прибира вкъщи само за малко, кожата му е зачервена от погълнатата радиация, едва говори. Но само се преоблича и се връща обратно в Чернобил. С понижаването на радиацията и температурата в средата на май 1986-а работата му там е приключила, но въпреки това решава да остане.

Преди самоубийството си през 1988-а записва няколко касети с несподелени дотогава факти за аварията, които правителството прикрива. Инга казва, че много му се е искало да е предприел повече действия, за да предпази хората. Всъщност, заради радиацията постъпва в болница през август 1987-а и още тогава опитва да се самоубие. Междувременно го предлагат за Герой на социалистическия труд два пъти, но той отказва да приеме званието.

   И още...

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...