ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво става, когато Джулия Робъртс интервюира Кейт Бланшет?

Какво става, когато Джулия Робъртс интервюира Кейт Бланшет?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Кейт Бланшет е на корицата на мартенския брой на сп. Interview. Интервюирана е от Джулия Робъртс. Разбира се, Кейт има и поредната убийствена фотосесия, дело на Венетия Скот. В тоалетите й се отличават Burberry, Miu-MiuManolo... 

В този разговор и двете звучат като нас, момичетата. Когато се съберем и все нещо мрънкаме, нали, все нещо си разсъждаваме – какъв е смисълът, защо правим точно това, не можеше ли да е нещо друго. И те са така. Говорят за сто неща едновременно – един забавен хаос от мисли, които обаче на мен ми звучат подредено, защото съм същата с моите приятелки.

Кейт говори за вегетарианството и как искала децата й да са вегетарианци като нея и затова им обяснила, че могат да имат домашни прасенца (Бенсън и Хиджис), но трябва да знаят, че ще ги ядат като наденички. А децата нямали нищо против. За Пруст, който чака непрочетен. За ролите, които не иска вече (честно и на мен ми писна да е монарх), за театъра, за кокошките. И всичко започва така:

Джулия Робъртс: Здравей, кралице Кейт.

Кейт Бланшет: Здравей, кинозвезда. Искаш ли да знаеш нещо? Ние тъкмо гледахме твоя филм Ben is Back, не се шегувам. Накара ме да се разплача след пет минути. А после, все едно бях в мозъчна смърт, внезапно си помислих: „Кой ден е днес?“. Алармата зазвъня в главата ми и си казах: „Трябва да отивам да говоря с тази актриса“.

Робъртс: Искаш да си говорим за това какво е да си в мозъчна смърт? Имах най-щурия ден. Събудих се болна и бях час и половина в спешна помощ с един от приятелите на сина ми, който си поряза стъпалото, докато караше сърф. Направиха му осем шева.

Бланшет: Ти си добър приятел. Аз току-що изпих половин бутилка червено, след труден ден, прекаран в репетиции за пиеса, която играя в Националния театър. Колкото по-остаряваш, толкова актьорството става все по-унизително. Когато бях по-млада, все се чудех на възратните актьори, които не спираха да говорят за напускане. Сега осъзнавам, че е било, защото искат да запазят връзка с последната капка здрав разум.

Има още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.