Начин на живот

Хората, които закъсняват, живеят по-дълго!?

Те ви вбесяват, а самите те изобщо не се напрягат:)

Сърдите се на хората, които вечно закъсняват. Не! Те просто ви вбесяват. Хрумвало ли ви е някога, че в този неприятен навик се крие тайната на един щастлив и дълъг живот?

Ето, започва се отново. Вече трябва да тръгваме, а някои хора едва сега започват да се приготвят. Или пък –Алелуя! – готови са, но винаги се намира някоя последна подробност, която трябва да се оправи – забравили сме ключовете или си търсим телефона навсякъде... Не заемам морализаторска позиция, не се изключвам от тази категория, напротив – някои мои близки ще кажат, че пиша за себе си...

Ех, нали снощи си навих будилника с няколко часа по-рано, за да имам аванс. Наистина не знам как минутите стават половин час, после един... и ето – вече съм закъсняла! Имам все пак някакви секунди да изпратя извинителен SMS в последния момент и всичко това се случва толкова често (да не кажа постоянно). Вече съм отвъд момента със засрамването и е крайно време да приема реалността и репликите на хората – да, аз съм (ние сме) от хората, които винаги закъсняват!

Време е да си дадем сметка, че този навик е твърде неприятен за другите – граничи дори с някаква мания. Без да звучи като оправдание и за да видим цялата картина на този удивителен феномен, не можем да пренебрегнем мнението на учените, и то на тези от Медицинския филиал на Харвард. Техният интерес показва, че постоянното закъсняване не е просто каприз. А и съгласете се, едва ли някой ще има компетенциите да спори с тях... Надявам се, не звучи още по-дразнещо – според учените закъсняващите не само са по-щастливи, но и живеят и по-дълго. 

Този факт ще ядоса още повече приятелите, които чакат по срещи, а неприятелите – направо ще се вбесят. Какво да се прави, животът не е много справедлив. Но вместо да се сърдите, помислете дали да не се присъедините към нашата група.

Стресът е вреден за здравето. Дори в началото да изглежда нелогично, се оказва, че закъсняващите хора понасят по-добре напрежението, не се впрягат много от крайните срокове и са много по дзен. Тази констатация има и физически измерения. Кръвното им налягане е по-ниско, имат по-малък риск от сърдечен удар и по-добро общо състояние. Не изпадат често в депресия (въпреки че тук мога да поспоря с учените) и това също удължава живота им. Така че, доказано е – закъсняването е ключът към успеха! Ако, разбира се са ви останали приятели, врагове и работодатели...

 

   Има още...


В книгата си „Никога вече няма да закъснявам“ Диана Де Лонзор излага два ключове фактора: хората, които закъсняват са по-големи оптимисти и не са много здраво стъпили на земята. Поради тази причина те са убедени, че могат да свършат всичко, което искат, за кратко време, без да осъзнават, че „да разцепиш секундата на две“ е само метафора, интересен лингвистичен ракурс, който обаче не отразява реалността.

Изследователите от Харвард уточняват, че тази оптимистична нагласа още от ранното детство може да предскаже по-добро здраве и по-дълъг живот. От друга страна, те посочват, че има зависимост между оптимизма и перфекционизма. Хората с тези качества изпипват повече нещата и естествено, това отнема повече време. Можем да добавим също, че  просто възприятието им за това как тече времето е по-различно от това на другите. Учените са анализирали как времето се възприема най-общо от две групи хора. Първата група са амбициозните и организираните, а втората – спокойните и креативните. Тестът е лесен – стартират хронометъра, времето е една минута. Накрая питат участниците в експеримента колко време е минало. Проучването показало, че първата група дава средно време от 58 секунди, докато втората посочва, че са изминали средно 77 секунди. Ето ви нагледното доказателство – не закъсняваме нарочно! 

А знаете ли, че ...