30 април 2019 година беше голяма дата в Япония, защото за пръв път от 200 години насам монарх се отказва официално от трона. Император Акихито освободи мястото за най-големия си син Нарухито, който ще стане лидерът на новата „Рейва“ ера. След 30 години на престола 85-годишният Акихито отстъпва поради влошено здраве и усещане, че няма да се справи със задълженията си на тази символична позиция на държавен глава.
В XX век това се случва сравнително рядко, а още по-назад във времето – дори още по-рядко.
Разбира се, всички знаем за абдикирането на крал Едуард VIII, който е бил на престола едва 326 дни. Знаем и коя е Уолис Симпсън – два пъти разведената любима на Едуард, който се отказва доброволно от властта, предавайки я в ръцете на по-малкия си брат, херцогът на Йорк, чиято дъщеря е сегашната кралица Елизабет II.
Хуан Карлос I е испанският пример – роден в изгнаничество, той изобщо не е очаквал да бъде крал, докато генерал Франко не го избира за крал. Хуан Карлос става крал през 1975 година, но абдикира в полза на сина си Филипе през 2014 година. По това време семейството е разтърсено от скандали, а Хуан Карлос изтъква лични причини за абдикацията си.
Холандското кралско семейство има дълга история на абдикации, а последната е на кралица Беатрикс на Холандия, която след 33 години на престола се отказа в полза на сина си Уилем-Александър. В мотивите си изтъква нуждата си да предаде отговорността на следващото поколение.
Николай II абдикира, притиснат от болшевишката революция през 1917 г. Освен че се отказва лично, той се отказва и от името на сина си Алексей. Семейството е екзекутирано на 17 юли 1918 година.
Разбира се, сред абдикиралите монарси на XX век се нареждат и цар Фердинанд I, който абдикира в полза на сина си цар Борис III след Първата световна война, и цар Симеон II, който абдикира след националния референдум през 1946 година, когато Царство България става Народна република България. Подобна съдба имат и гръцкия, и италианския монарх.
Наполеон Бонапарт също е в списъка на абдикиралите монарси. Независимо от скромния си италиански произход, той успява да се издигне до пълководец на армията по време на френската революция през 1789 година, за да бъде провъзгласен за император на Франция през 1804 г. Десет години по-късно абдикира и е изпратен в изгнание на о-в Елба.
Още една известна абдикация е тази на кралица Мери Шотландска, която след смъртта на втория си съпруг е хвърлена в тъмница и принудена да абдикира в полза на едногодишния си син Джеймс.
