Твърди се, че традицията с любовните катинарчета възниква по време на Първата световна война, в сръбското градче Върнячка баня. Там учителката Нада и офицерът Реля се влюбват, но когато той заминава в Гърция, започва да се среща с друга жена. Когато Нада разбрала, се разболяла и умряла от любов по него.
Оттогава местните жени, за да предпазят собствената си връзка, започнали да изписват своите имена и тези на техните любими мъже върху катинар и да ги заключват на моста, където Нада и Реля често се виждали. На същото това място катинарчета има и до днес, 100 години по-късно. Традицията постепенно се разпространява, разбира се, и в Париж.
155-метровият „Пон дез Ар“, в превод „Мостът на изкуствата“, е едно от местата, което двойките често посещават, за да произнесат някое съкровено обещание и да заключат любовта си върху решетките му, а после да хвърлят ключа в река Сена. Той свързва Френския институт с двореца „Лувър“ и е построен по заповед на Наполеон I през 1801 г. В самото начало, за да минеш по него, е трябвало да платиш такса. Мостът обаче не е автентичен, защото през 1979-а, след като плавателните съдове по реката го разрушават частично, е реконструиран.
И въпреки това, на него се закачат толкова много катинари, че през няколко години се налага да бъдат премахвани (заедно с целия парапет), за да не се разруши мостът. През 2015 г. бяха свалени 45 тона желязо, а тогава една американска двойка създаде петиция, с която се надяваше да убеди местните власти да забранят деструктивната практика.
Някои от вече махнатите катинари дори са обявявани за продажба, а приходите се даряват на благотворителни организации.
