ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мостът „Пон дез Ар“ – 155 метра любов

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Твърди се, че традицията с любовните катинарчета възниква по време на Първата световна война, в сръбското градче Върнячка баня. Там учителката Нада и офицерът Реля се влюбват, но когато той заминава в Гърция, започва да се среща с друга жена. Когато Нада разбрала, се разболяла и умряла от любов по него.

Оттогава местните жени, за да предпазят собствената си връзка, започнали да изписват своите имена и тези на техните любими мъже върху катинар и да ги заключват на моста, където Нада и Реля често се виждали. На същото това място катинарчета има и до днес, 100 години по-късно. Традицията постепенно се разпространява, разбира се, и в Париж.

155-метровият „Пон дез Ар“, в превод „Мостът на изкуствата“, е едно от местата, което двойките често посещават, за да произнесат някое съкровено обещание и да заключат любовта си върху решетките му, а после да хвърлят ключа в река Сена. Той свързва Френския институт с двореца „Лувър“ и е построен по заповед на Наполеон I през 1801 г. В самото начало, за да минеш по него, е трябвало да платиш такса. Мостът обаче не е автентичен, защото през 1979-а, след като плавателните съдове по реката го разрушават частично, е реконструиран.

И въпреки това, на него се закачат толкова много катинари, че през няколко години се налага да бъдат премахвани (заедно с целия парапет), за да не се разруши мостът. През 2015 г. бяха свалени 45 тона желязо, а тогава една американска двойка създаде петиция, с която се надяваше да убеди местните власти да забранят деструктивната практика.

Някои от вече махнатите катинари дори са обявявани за продажба, а приходите се даряват на благотворителни организации.

Можете да наемете стая в имението „Даунтън“!

Можете да наемете стая в имението „Даунтън“!

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...