Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

На 54 Мариса Томей знае коя е и колко струва

На 54 Мариса Томей знае коя е и колко струва

Снимки: 

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

С всички мои приятели от поколението Х (родените в аналоговите години от средата на 60-те до началото на 80-те) обичаме Мариса Томей, защото не е типична, банална и вманиачена по славата и успеха си на холувудска звезда жена. Изобщо за нея никога не се е говорело като за звезда, чиито „ритуали за красота“ трябва да знаем, как се е събудила днес, в какъв аутфит е слязла от самолета, как си преживява бръчките, как се поддържа във форма и прочие. На никого не му е било интересно това за Мариса Томей, тя е отвъд тези неща – изглежда перфектно и това ни е достатъчно. Днес впрочем става на 54.  

Да, вероятно Оскарът й за „Братовчед ми Вини“ е получен случайно. Казват, че обявяването й е плод на техническа грешка, която са замазали, като са й връчили статуетката. Тази сянка обаче не отнема ни най-малко от качествата й на една от най-талантливите актриси ever, след това има още две номинации („В спалнята“, 2002, „Кечистът“, 2009) и никога не е спирала да работи – има 80 роли и е играла във филми в киното и телевизията от „Спайдърмен“ до „История на прислужницата“.

Мариса Томей е от актрисите, които са издигнали „второстепенните“ роли във водещи. Тя все подкрепя, поддържа, но може да играе и жена, седнала на масата в дъното, да няма никакви реплики и да е с гръб към зрителя, и пак ще я запомним, ще ни впечатли и развълнува.

Наскоро четох интервю на Стела Бъгби с Мариса Томей. От онези интервюта, с които изпиваш една кафеварка кафе в неделя сутрин, докато го четеш и ти се струва, че има нужда от много още. Очевидно е, че в Холивуд ехото от скандала с Харви Уайнстийн е много силно. Че е разместило пластовете, че от всяка актриса се очаква да каже нещо по въпроса, да говори за равното заплащане, за овластяването на жените. Но на мен ми беше по-интересно къде е Мариса Томей в момента и какво следва за нея.  

Ако имате време, прочетете го, а ако не, ето някои избрани моменти.

Времената в Холивуд се променят.

„Едно от най-добрите неща сега е, че актрисите си говорят помежду си. В повечето време ние сме сами на сета – не мога да ви опиша колко е прекрасно да общуваш с хора, на които си се възхищавал през всичките тези години, но никога не си имал шанса да го направиш. Точно днес имах възможност да се доближа до една актриса и да потърся съвета й за договарянето. Преди това никога не съм можела да го направя.“

Поддържащите роли са й втора природа.

„Честно казано, никога не съм възнамерявала да играя само поддържащи роли, това не е била моя цел. Всички роли са страхотни и е важно това, което правиш с тях и дали искаш да си част от някой проект или дали чувстваш, че образът е забавен и си заслужава да опиташ. Обикновено „този по крилото“ е доста по-интересен, по-забавен, с повече характер. Аз искам да разбера какви са животът и характерът на човека.“

Какво търси в една роля?

„Обикновено е важен сюжетът. Дали искам да съм част от „Историята на прислужницата“ например – каква е дискусията. Все още търся роли тип Барбара Стануик, които са много редки. Но мисля, че е страхотно, че много жени започват да създават свои собствени продуцентски компании и създават роли за себе си и за други жени. В момента посрещам такова нещо, да видим как ще се развие.“

Преди 10 години споделя, че съдбата на актьора е тази на героите от „Кечистът“ – отхвърлени заради телата им. Променила ли е мнението си днес, като се има предвид, че работи активно?

„Мисля, че навремето беше по-различно. В момента се чувствам различно. Мисля, че съзнанието се промени. Може би ще отнеме време за всички, които се наемат в агенциите, в студията... но виждам, че се случва.“

И отново на темата за Харви Уайнстийн...

„Знаех, че нещо ще се случи, но не в такива размери. Бях интервюирана, защото на 21 г. работех с Харви и някой ме беше видял на сета да плача. Това стигна до репортерите и искаха да говорят с мен. Казах им „Вероятно съм плакала всеки ден, когато съм била на 21 години“. Сигурна съм, че е било за нещо друго.“

Абсолютно невъзможно е да се избегне въпросът за косата й. Защо не е на договор с някой бранд с тази прелестна коса. И как я поддържа.

„Да, защо ли не съм на договор с някой бранд? Аз съвсем наскоро се помирих с косата си въщност. Винаги съм я приемала като нещо твърде много за мен. Като на „бейби“, а аз не съм никакво бейби, не мога да се справя с това. Слагам й зехтин, за да я поддържам здрава. Един път месечно върху косата, но не в корените, и после шампоан, без да се мокри, иначе трудно се измива. Ползвам органичен зехтин, защото такъв има вкъщи. Не е нужно да е extra virgin. Ако убедите някого да ви масажира скалпа, това също е добро.“

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.