Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Първата коледна картичка, създавана някога

Първата коледна картичка, създавана някога

Източник: Wikimedia

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато наближи Коледа, започваме да мислим как най-оригинално да поздравим най-близките си хора. Вероятно това се е случило и с британския интелектуалец сър Хенри Коул, на който му хрумва да изпрати поздравителна картичка за празниците. В средата на ХIХ век пощата е скъпо удоволствие, но това не е препятствие за сър Коул, защото е от заможно потекло.

Същественият проблем тук е, че това е първата коледна картичка, създавана някога изобщо. Хенри не знае как трябва да изглежда и какво да съдържа. По това време основното му занимание е писането на детски книжки. Понеже не може да рисува, наема художника Джон Хорсли, заедно с когото през 1843 г. създават близо 1 000 празнични картички. Те са отпечатани по метода на литографията от човек на име Джобинс и са оцветени от професионалния илюстратор Мейсън. Тогава всяка от тях струва един шилинг и съдържа три обединени рисунки.

Отляво и отдясно виждаме добри хора, които се грижат за бедните, а централно – голямо щастливо семейство, наредено около коледната трапеза. Леко смущаващо е малкото дете, което пие вино но го възприемам и като заигравка на автора. На картичката може да се напише кой я изпраща и кой е получателят. След това свое постижение сър Коул започва да се занимава сериозно с индустриален дизайн и дори става първия директор на музея за декоративно-приложни изкуства и дизайн „Виктория и Албърт“ в Лондон.

С поевтиняването на пощенските услуги в по-късни времена да подариш картичка за специален повод става достъпно и дори модерно. Днес продължаваме да ги поднасяме, независимо дали предпочитаме да ги правим сами, или да ги купуваме. От картичките на сър Коул и Хорсли се смята, че са оцелели само 12, като едната е продадена на анонимен лондончанин за 28 000 лири.

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...