Не обичам токшоута. Напомнят ми сутрешен блок или късни програми на водещи нарциси, говорещи повече от гостите си. Токшоута свързвам с безработица, пролетно почистване, грип и други моменти на отчаяна нужда за убиване на време от немай-къде.
Затова първите дни гледах едната звездичка рейтинг на "Челси" по Нетфликс и си мислех колко ли е зле положението. Натиснах ОК все пак, защото знам коя е Челси и съм гледала друга нейна поредица, Chelsea Does. След около три минути стигнах до заключението, че с Челси Хендлър сме нещо като астрални близначки, само че на мен не ми стиска да съм толкова откровена. През първите две седмици май бях единственият фен на това шоу, на което се кискам така, че съпругът ми идва да види какво става. И още по-лошо, пита ме какво толкова смешно има! Сега вече рейтинг звездичките са пет, затова знам, че някъде там има и други като мен. И добивам кураж за това ревю. [[quote:0]] Три пъти седмично, двайсетина минути, абсолютно несвързани теми и гости. Шоуто на Челси се излъчва по Нетфликс в 100+ държави, но някои гости изобщо не са познати извън САЩ. Въпреки това успява да е забавно. Езикът й е доста пиперлив и на ръба на приличието (ненужно много fucking, което лично мен ме дразни, но явно е широко обнародвано зад океана и на никого не прави впечатление). Но пък знае точно кога да се отдалечи, да замълчи и да остави госта си да говори.
Не се сещам за водещ в Европа, който да говори и да се държи така непринудено и в същото време – с респект. В Европа политическата коректност е изключително важна, а журналистът "трябва да е неутрален", тоест безличен. Ако някой тук реши да изказва крайно мнение, веднага бива обвинен в пристрастност, сякаш в това има нещо лошо, и шоуто му (или текстовете, карикатурите и т.н.) биват свалени или заметени под чергата. Правилото, че журналистът трябва да е "обективен", не важи за Челси Хендлър, която без притеснение във всеки епизод громи Тръмп например, включително разнасяйки чучелото му напред-назад из Мексико. [[quote:1]] Теми за дрога, секс, расизъм, сексизъм, наука, граматика и какво ли още не, са тъканта, чиято основа е "тайна" мисия, която бързичко разкриваш и сам – борбата със стереотипите. Скандално, Челси дори не е завършила колеж! Челси е сингъл и е щастлива. Челси не е майка и не възнамерява да бъде. Нейният "партньор в живота" е нейното куче. Чести гости са баща й, евреин, и една възрастна жена, арменка, поканена именно защото е възрастна и не се церемони с никого, както и с оценките.
Челси е водеща, представител на някаква, предполагам, много неформална журналистика. Челси е неподдържана в смисъла на разбирането на телевизията като сцена и очакването жената да изглежда като дама на тази сцена. Очевидно има някакъв грим, но гребенът май е изяден от кучето й. Никой не й забожда цветя от филц никъде (какво облекчение!), а понякога изглежда, че никой не й определя и какво да облече – носи предимно тениски с послания, прави поли и високи тънки токчета.
Докато обядваш или вечеряш, по избор (он деманд телевизията е голямото откритие вкъщи), освен че се заливаш от смях, имаш чувството, че тази жена ти е в хола и си говорите. Ставате си близки и някак преформулираш отношението си към омразните токшоута. След всеки епизод оставаш ухилен, но и малко замислен...
