ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Всичко ли знаете за Великден - Част 2

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В първата част на днешната статия ви разказахме за няколко интересни факта около Великден, в контекста на Православната традиция и канони. Разбрахме защо Великден е наричан „Празник на празниците“, какво е общото между Пасха и Възкресението, как се определя датата на празника и какво символизира минаването под масата. Днес ще ви разкажем за няколко традиции, не всички от които са канонични, но са заемали или все още заемат важно място в начина, по който честваме Великден.

Главният герой във Великденската обредност е яйцето – за неговата символика се е писало и казало много. Когато бях дете винаги боядисвахме яйцата на село – за нас, децата, това беше едно вълшебно преживяване, в което можехме да се цапаме и мажем на воля. Баба вземаше първото червено яйце и минаваше през лицата на всички у дома, правеше кръст върху челото на всеки от нас и оставяше яйцето пред иконата. Там то стоеше до Спасовден, а после дядо го взимаше и го заравяше в градината – за да пази „стоката“ и реколтата от градушка.

И ако днес гледката как някой заравя червено яйце пред блока, би могла да провокира странни погледи, какви ли реакции биха последвали, ако започнем да си носим яйчица в джоба? Скрин с чеиз едва ли имаме, за да пъхнем едно и там. Е, аз имам половин гардероб с кърпи, но това е друга тема…

В интервю за радио "Фокус" етнологът проф. Петя Банкова разказва, че някога Великденското яйце се е слагало в дрехите, за да бъде човек силен, когато ги облече. То се е слагало и в сандъка с чеиза на девойката, за да може бъде красив, както е красиво яйцето. Тя разказва още и че черупките от червеното яйце се слагат дори в храната на добитъка, защото се счита, че имат магическа сила, дават здраве и сила. Добитъкът ще бъде здрав, няма да се разболява. В това отношение всичко в яйцето, осмислянето му като соларен символ, е с магическа насоченост. 

А знаете ли откъде идва поговорката „Гледат го като писано яйце“? За нея етнологът доц. Вихра Баева споделя в интервю за БНР, че в миналото са се правили специални яйца, писани яйца или шарени перашки. „Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен“. Градският начин на живот и времето, променят някои традиции. Така например в миналото козунакът, който днес неизменно присъства на великденската трапеза, не е бил част от празничната обредност.

Козунакът – модерното нововъведение

Първият козунак за Великден излиза изпод ръцете на френски майстор през 17-ти век, а в България навлиза през 20-те години на миналия век. Обреден хляб обаче винаги е присъствал в празника, но постепенно той е изместен в градската култура от козунаците. А вие, градски момичета, какво ще направите тази година? Ще се възползвате от стотиците изкушаващо миришещи козунаци, чиито аромати се разнасят от пекарните или държите да „пребиете от бой“ поне един? Подготвихте ли вече празничната украса и присъства ли в нея образът на симпатичния ушатко? Моите любими зайчета са… шоколадовите.

И още...