ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бабо, разкажи ми приказка!

Бабо, разкажи ми приказка!
Бабо, разкажи ми приказка!

Може би е около 11:45 часа, делничен ден през 80-те години. Аз съм на не повече от 5 години.Тогавашните 5-годишни деца не са като днешните. През седмицата сутрин няма детски предавания, а в понеделник до 17:30, правят профилактика и няма никаква телевизия.
Стаята, в която се намирам, е събирателен образ на детската, която, докато бях дете нямах - нещо средно между кухня и хол. Късна есен или може би началото на зимата - най-кратките дни. На печката с дърва къкри обядът. Лучена манджа с пиле?! Никога няма да забрвя вкуса й! А от очите ми при спомена напират сълзи, много лютеше този лук, май е от него...
Баба ми - Недялка, за мен винаги е била просто баба. Когато кажех баба, това значеше тя, жената, с чиито гозби и няколко приказки отраснах. Бабо, разкажи ми приказка!
Ето я, поглежда часовника, пресяга се и взема плетката с вълнения чорап, сяда на леглото и започва..."Имало едно време една баба.Тя имала три внучки - Твърдушка, Мекушка и Сладушка..." Седя на земята върху агнешка кожа, краката ми са обути във вълнени терлички, облечена съм с вълнено елече...Часовникът  тик-така, тик-така...не чувам нищо друго освен тик -так, тик-так! Приказката
постепенно става черно бяла, както гледаните детски предавания на телевизор "Пирин"...Бабо, написах ти приказка!
 
Бабо, дай ми огънче!

Дете съм, а споменът е един и същ от край време...ухание на бор, чемшир, бръшлян и печен лук. В Изворник съм. Баба Иванка е изпържила салам "Камчия"- онзи от 80-те. Лято е, след 17 часа. Бях дете от онези, които наричат „рохко яйце”... и за пореден път стъпвам на криво и глезенът е изкълчен. "Ох, на баба дететооо! Сега ще му сложим печен лук..." Някога вкусвали ли сте благоуханието на този своеобразен бабин лек?! Няма по-омайно и сладко усещане, въпреки болката и сълзите...Малко лук на памучна носна кърпа, стеганта върху детския глезен..."Мина ли краченцето, баба?!" – Ще ми мине,ох! Бабо, дай ми огънче!..Качи се на по-горното стъпалце...Бабо, дай ми огънче.."
И ухае на на бор,чемшир, бръшлян и печен лук. В Изворник съм...
Бабо запалих ти споменче!


Наталия Ангелова