Бабо, разкажи ми приказка!

Бабо, разкажи ми приказка!

Може би е около 11:45 часа, делничен ден през 80-те години. Аз съм на не повече от 5 години.Тогавашните 5-годишни деца не са като днешните. През седмицата сутрин няма детски предавания, а в понеделник до 17:30, правят профилактика и няма никаква телевизия.
Стаята, в която се намирам, е събирателен образ на детската, която, докато бях дете нямах - нещо средно между кухня и хол. Късна есен или може би началото на зимата - най-кратките дни. На печката с дърва къкри обядът. Лучена манджа с пиле?! Никога няма да забрвя вкуса й! А от очите ми при спомена напират сълзи, много лютеше този лук, май е от него...
Баба ми - Недялка, за мен винаги е била просто баба. Когато кажех баба, това значеше тя, жената, с чиито гозби и няколко приказки отраснах. Бабо, разкажи ми приказка!
Ето я, поглежда часовника, пресяга се и взема плетката с вълнения чорап, сяда на леглото и започва..."Имало едно време една баба.Тя имала три внучки - Твърдушка, Мекушка и Сладушка..." Седя на земята върху агнешка кожа, краката ми са обути във вълнени терлички, облечена съм с вълнено елече...Часовникът  тик-така, тик-така...не чувам нищо друго освен тик -так, тик-так! Приказката
постепенно става черно бяла, както гледаните детски предавания на телевизор "Пирин"...Бабо, написах ти приказка!
 
Бабо, дай ми огънче!

Дете съм, а споменът е един и същ от край време...ухание на бор, чемшир, бръшлян и печен лук. В Изворник съм. Баба Иванка е изпържила салам "Камчия"- онзи от 80-те. Лято е, след 17 часа. Бях дете от онези, които наричат „рохко яйце”... и за пореден път стъпвам на криво и глезенът е изкълчен. "Ох, на баба дететооо! Сега ще му сложим печен лук..." Някога вкусвали ли сте благоуханието на този своеобразен бабин лек?! Няма по-омайно и сладко усещане, въпреки болката и сълзите...Малко лук на памучна носна кърпа, стеганта върху детския глезен..."Мина ли краченцето, баба?!" – Ще ми мине,ох! Бабо, дай ми огънче!..Качи се на по-горното стъпалце...Бабо, дай ми огънче.."
И ухае на на бор,чемшир, бръшлян и печен лук. В Изворник съм...
Бабо запалих ти споменче!


Наталия Ангелова