Чаках този албум със затаен дъх след смъртта на Анди Флечър миналата година и съм сигурна, че сърцата на феновете спряха, застинали пред новината, че вероятно това е краят на бандата от Бейзълдън. Но чудото се случи - брилянтен, много консистентен и позитивен е новият албум на Depeche mode – Memento Mori.

Те са повече от гурута в електронната, ню - и дарк уейв музика и това личи от всяка нота на 15-ия им албум - албум за живота, за надеждата, за любовта и развенчаната обич, и, разбира се - за смъртта, както говори и самото заглавие. Това е албум - калейдоскоп на всичко, което Depeche mode доказаха през годините, че могат най-добре: да задават стандарти, да са иноватори и винаги да остават верни на себе си. Дори в моментите, когато взимаха твърде рязък завой с прекомерно електронните и неприети Sounds of the Universe и Delta Machine. 

Откакто Memento Mori стигна до мен, го въртя вероятно за 50-и път и във всяко парче, подобно на Spirit може да се открие по парченце от предните хитове. И това е своеобразен трибют към всичко, което Depeche mode досега са правили и сигурен знак на почит към публиката, която остана вярна повече от 43 години.

Първият сингъл Ghosts Again ни върна към дискотечните ритми, а вторият, леко скептично приет, но все пак с позитивни отзиви – My Cosmos Is Mine вложи повече синтетика в звука, но точно това е, което прави Depeche mode пристрастяващ – нещо старо, нещо ново и нещо много странно, което обаче се влива в кръвта завинаги!

Новото в албума е неговата изразена мелодичност и наличието на неподозирано много песни, композирани в мажор. Също и изключително различното пеене и на Дейв Геън, и на Мартин Гор, особено в сякаш изваденото от филмова музика с госпъл елементи Soul With Me. Какво заглавие само! Не може да бъде преведено, то трябва да бъде почувствано!

Never Let Me Go е новата Lillian – денс парче с профила на една жена от фантазиите на Мартин. А в Caroline`s Monkey се прокрадва онова многозначно Sometimes от Clean (Violator)....

Уникален избор за закриващото парче - Speak To Me  – трансцендентално, зряло звучене и лиричният и логичен финал с изключителното послание I`m found.. И след това глухото и рязко прекъсване на кабелите... точно, както рязко свършва животът. Този път завършващата песен на албума не поставя многоточие, както обикновено. Мнозина фенове смятат, че това е финалният шедьовър на Depeche mode но както самият Дейв каза в интервю от последните дни, "винаги правим всичко като за последно, защото никога не знаем кога ще е това".

Личен фаворит от албума (засега) Before We Drown. Признавам, че текстът ми действа изключително емоционално и оргазмично и не мога да спра да летя в отвъдното, в паралелната действителност или просто в света на душите. 

Турнето на Depeche mode започна ден преди официалното пускане на албума от Сакраменто, САЩ с вълнуващо почитане на Флеч. Следват 75 световни спирки и две изключителни години от концерти!