До 5 юни в градинката зад Националната библиотека в София ще имаме възможност да преживеем инсталацията на Иван Мудов „Камъни”.
Това, което очакваме от една пътечка, посипана с камъчета и водеща нанякъде, тук няма да се случи. Все така ще ни приканва да преминем, но веднъж стъпили върху наглед предвидимата настилка, камъчетата няма да ни отвърнат така, както сме свикнали. Нищо твърдо и солидно няма да ни предложат, а по-скоро ще покажат, че и най-дребните сред тях могат да имат неочакван характер и да ни подведат да загубим почва под краката си. Така като участници ще се усетим не само в една симпатична игра, но и ще си напомним, че светът (а в случая и Иван Мудов) имат нужда от нашата бдителност и отвореност.
„Камъни” прави и още една важна за обществото ни препратка – усещането за загуба на почвата под краката ни, онова нарушено равновесие, в което все пак успяваме да се държим и да не паднем, се превръща в нова нормалност, а в това няма нищо нормално.
Иван Мудов е добър в предизвикателствата и неведнъж ни е поставял в ситуации, които демонстрират абсурдността на това, с което сме привикнали, и често ни манипулира, за да ни провокира. Нали помните фалшивата обява за откриване на музей на съвременното изкуство в Подуяне (2005 г.), асансьора, чийто под се движи нагоре, но таванът не помръдва („Нова надежда”, 2006 г.), или пък откриването на изложба, където вратата на галерията се отваря само отвън навътре, а веднъж попаднали вътре, зрителите могат да излязат само ако други влязат („Врата”, 2010 г.)?
Новата инсталация „Камъни” ни предизвиква и в още нещо – понякога не е нужно да хванем самолета, за да преживеем нещо интересно и смислено в изкуството. Понякога това може да се случи и в градинката зад Националната библиотека.
