Трудно се излиза от емоциите от силно въздействащ филм, който те държи дни на ред и не можеш да намериш точните думи да обясниш какво изпитваш, какви мисли подбуждат тези чувства и защо филмът е толкова разтърсващ.

Филмът на режисьорката и сценарист Зорница София „Майка“ го направи с точно толкова силна доза окситоцин, колкото понасят жените при раждане – със страха и несигурността при зачеването и износването, с родилните страдания и израстването в майка на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Копродукцията на България, Германия и Хърватия е от онези филми, които те хващат за гърлото, защото разказва толкова много истории в една съвсем прозаична житейска ситуация – за невъзможността на една жена да зачене, но желанието й да бъде майка да е по-силно от репродуктивните й проблеми.

За копнежа, за това какво са мечтите на малките и какво са мечтите на големите. И още - за малките същества, които растат без семейство и майки, но не са сираци. За майките, които не са родили, но са майки повече от всяка биологична майка. За порастването в осакатени възрастни, които несъзнателно повтарят травмите на предците си точно, както семето от цветето израства същото като своя първоизточник. Във филма участват деца от дома от затворен тип в Широка Лъка и гетото на Кибера - Кения, където са снимани част от сцените.

Има още...