Нещо очаквано

Филмът „Майка“ разтърсва със силна доза окситоцин

Филмът „Майка“ разтърсва със силна доза окситоцин

Дария Симеонова в главната роля на "Майка"

Трудно се излиза от емоциите от силно въздействащ филм, който те държи дни на ред и не можеш да намериш точните думи да обясниш какво изпитваш, какви мисли подбуждат тези чувства и защо филмът е толкова разтърсващ.

Филмът на режисьорката и сценарист Зорница София „Майка“ го направи с точно толкова силна доза окситоцин, колкото понасят жените при раждане – със страха и несигурността при зачеването и износването, с родилните страдания и израстването в майка на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Копродукцията на България, Германия и Хърватия е от онези филми, които те хващат за гърлото, защото разказва толкова много истории в една съвсем прозаична житейска ситуация – за невъзможността на една жена да зачене, но желанието й да бъде майка да е по-силно от репродуктивните й проблеми.

За копнежа, за това какво са мечтите на малките и какво са мечтите на големите. И още - за малките същества, които растат без семейство и майки, но не са сираци. За майките, които не са родили, но са майки повече от всяка биологична майка. За порастването в осакатени възрастни, които несъзнателно повтарят травмите на предците си точно, както семето от цветето израства същото като своя първоизточник. Във филма участват деца от дома от затворен тип в Широка Лъка и гетото на Кибера - Кения, където са снимани част от сцените.

Има още... 


Прекрасна режисьорска работа и отличен правдив киноразказ, близък до документалистиката -  толкова добър, че за миг да не се усъмниш, че историята е истинска. А тя наистина е по действителен случай и ще го разберете в края на филма, когато ако не се давите в сълзите си, вероятно ги преглъщате напук, защото така са ви учили.

Филмът е интересно построен в ярък контраст в двете му части. Едната разказва за историята на героинята на Дария Симеонова и пътя й към осъзнаването й да стане майка от друг тип. Дори заснемането е в ярки наситени цветове на пълнокръвния живот, в който всички сме забързани между кариера, личностно развитие, постигане на цели и... някъде там са набутани и семейните отношения на втори план.

Втората част на филма обаче удря директно в корема с реалността в Африка, където милиони деца израстват като сираци и още като деца стават родители на деца, които трудно оцеляват сред болести и нищета. Жестоката мизерия, снимана в сиво-син филтър, върви ръка за ръка с въпроси: има ли Господ, как той се грижи за чедата си, докъде може да се помогне и докъде това е човешко изпитание, докъде човек може да преживява и да страда за чуждите нещастия – все теми, за които рядко се говори, но са изключително съществени в разреза на боледуващото от малодушие консуматорско общество на Запада.

Дария Симеонова е брилянтна като героинята си и макар да е много обрана за емоциите, пресъздава пълнокръвно и много трогателно преживяванията на една жена по пътя й към алтруистичното майчинство.

Филмът „Майка“ тръгва по кината от 13 януари. Продукцията беше номинацията на България за „Оскар“ за чуждоезичен филм, но кандидатурата беше отменена заради недопустимо много използвана английска реч във филма.

Наместо „Майка“, българската номинация сега е „Сърцето на машината“.