Нещо очаквано

I think I`m paranoid или какво ни каза "Всичко навсякъде наведнъж"

I think I`m paranoid или какво ни каза "Всичко навсякъде наведнъж"

"Шизофренията" на нашето време с големи дози халюциогенни гъби - ето ти филм за "Оскар". При това награден с цели 7 статуетки! Екшън пародия, комедия, опасни дози switch over (превключване) в стилистиката на Tik Tok и забързаното превъртане на дисплеите ни – всичко това обяснява този миш-маш от жанрове, образи, сцени и метавселени във "Всичко навсякъде наведнъж".

Честно казано много се зарадвах на първия "Оскар" за Мишел Йео – първично, без да знам каква й е ролята, без да съм гледала филма. Радвах се, че жена на 60 може да бъде оценена, след като цял живот лицето й е на екран, а енергията й е много мека и рафинирана, а това много ми харесва. А наградите бяха достатъчна причина да гледам „Всичко навсякъде наведнъж“, който изненадващо беше пуснат по телевизията в нощта след Оскарите.

Да кажем, че филмът не ми харесва, защото съм много взискателна като натура и търся естетика във всичко, особено когато говорим за кино и визуални изкуства. Да кажем, че жанровият миш-маш не е моят стил, нито темпото на постоянен екшън изпълва тялото ми с адреналин. Но не е само това.

Не мога да отрека, че има идея, но тя е много непоследователно и зле развита в това дори раздуто време от над 2 часа. Идеята, че всички действаме, подтикнати от своите неосъзнати болки и трудностите, които ни изграждат и разграждат, от неприемането на различното, което ни трови, от сблъсъка с лошото, което всеки носи в себе си. Трудно е да се говори за всичко това в забързаното време, в което живеем, и малкото човещина, останала помежду ни. И в самите нас. 

Вероятно тъкмо заради това филмът е хаотичен, на моменти има интелектуални сривове като например сцената със злодейката, размахваща гумени пениси, или в другата действителност, където хора с пръсти кренвирши копнеят за човешка любов, докато комикс и манга стилистиката прелива в екшън в стил азиатски компютърни игри. Филм, който търси нов начин

Има още...


да покаже многото нюанси на всеки от нас, поставени пред ръба на осъзнаването, че всичко е илюзия и всеки вижда фрагментарно от своето малко ъгълче живот. Тази тема е разглеждана в редица филми – от „Ефектът на пеперудата“, „Ванила скай“, „Клетката“, дори „Интерстелар“, до „Д-р Стрейндж и мултивселената“ и подобни блокбъстъри. 

Мишел Йео е безупречна и изиграва екшън-пародията на нашето време – борбата между реалността и илюзията, между мечтите и разочарованията, между това "каква можех да бъда, ако..." и това "каква станах, защото...". Но сценарият издиша откъм плътност. Разхвърлян, труден за проследяване сюжет, в който на моменти се губи нишката, но за сметка на това е изпълнен като по учебник  и по всички изисквания за полово и расово разнообразие, сексуални натъртвания и провокация, силна азиатска екшън стилистика (но далече, далече от „Герой“). През цялото време не спирах да се питам: „Защо не го направиха по-опростено?

Буквално се обезкуражих, като си помислих какво ли й е на Мишел Йео, когато я питат дали е щастлива с "Оскар" точно за тази роля? И тя какво отговаря? Ми, това е ролята ми, такъв е филмът. Аз си свърших работата. А защо получи "Оскар" точно за тази роля - на фона на „Тигър и дракон“, „Винаги ще има утре“ и „Мемоарите на една гейша“, които са истински празник за сетивата и очите от естетическа, визуална и концептуална гледна точка?

И какво ще кажете за неубедителна роля на получилата "Оскар" за поддържаща роля Джейми Лий Къртис като строгата одиторка, пародия на злодейка в третата възраст? 

Всеки, гледал актрисата в „Риба, наречена Уанда“ и „Истински лъжи“, смятам, не може да преглътне, че получи статуетка за тази обидно плоска роля, толкова елементарно изградена, че да се забива с глава в гипсокартонени стени...

И няма как да не си припомня усещането, което мнозина имаха, след наградата на Леонардо ди Каприо за „Завръщането“, че е получил статуетката просто защото  трябва да получи "Оскар" заради всички други негови роли през годините

Раздаването на награди отдавна загуби своя смисъл, а измислянето на нови категории и обединяването на други може само да породи още повече съмнения кому са нужни всички тези статуетки, след като изкуството губи силата си да поднася послания и да отразява действителността. Съвсем закономерен е отливът на публиката не само от Холивуд.  

И накрая - връщам си назад думите, че „Аватар“ е пълен боклук. Направо е шедьовър на фона на "Всичко навсякъде наведнъж" - впрочем заглавието е безупречно, защото е събрало есенцията на целия филм.