ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Където тъгата и щастието живеят заедно

Където тъгата и щастието живеят заедно

В Бразилия сякаш всяко дете се ражда с вече изградена силна връзка с музиката. От улиците на бразилските градове през домовете на хората от Салвадор до Рио и Сао Пауло, от малките планински селца до клубовете в Копакабана и баровете по слънчевите плажове, навсякъде съществува един обединяващ и свързащ ги притегателен център – музиката.

От африканските ритми, донесени с корабите до бреговете на Бразилия, през самбата от Баия, до всепроникващата мекота на боса нова, създадена сякаш за да ни обгърне, стопли и дари с надежда, музиката в Бразилия е национална страст.

Тъкмо боса нова е онази бразилска музика, която вероятно е докоснала най-дълбоко сърцата на почитателите по света.
Това са го усетили неведнъж и политиците на най-голямата държава в Южна Америка. Още през 30-те години на XX век Жетулиу Варгас осъзнава, че диктаторското му управление ще спечели много, ако използва музиката с популистки цели. Така той поставя самбата в сърцето на събитията. По негово време карнавалът в Рио придобива голяма популярност и спечелва повече почитатели, които започват да го посещават от различни краища на земното кълбо. Неусетно Варгас успява да завладее умовете на масите, от училищата по самба до всяка къща в Бразилия той е харесван и уважаван. Близостта му до фашисткото движение в Италия и нацистка Германия убягват от вниманието на редовия гражданин, но за сметка на това, заради тези му контакти, на бразилската музика е отделена специална програма в немското радио, което войниците на Хитлер слушат. Странно как през 23 часа от денонощието те живеят с омраза към всяка раса, различна от арийската, а за един час всеки следобед с удоволствие и, без да се замислят, слушат музика, създадена предимно от цветнокожи бразилци, каквато именно е самбата.

Когато след него на политическия небосклон се появява Жуселино Кубичек, боса нова измества фокуса от самбата. Едновременно със строежа на новата столица Бразилия и демонстрирането на просперитета и развитието на държавата, Кубичек издига в култ боса нова – музиката, родена от и за средната класа, която основно подкрепя неговото управление. По негово време Антонио Карлос Жобим и Винисиус де Мораес създават музиката към филма „Черният Орфей“, смятан за родоначалник на новия стил музика.

Тъкмо боса нова е онази бразилска музика, която вероятно е докоснала най-дълбоко сърцата на почитателите по света и вече половин век продължава да ги вълнува, да се развива и да звучи все така близко и актуално.