Нещо очаквано

Където тъгата и щастието живеят заедно

Светът на боса нова ни очаква на 4 август в One More Кино

Където тъгата и щастието живеят заедно

В Бразилия сякаш всяко дете се ражда с вече изградена силна връзка с музиката. От улиците на бразилските градове през домовете на хората от Салвадор до Рио и Сао Пауло, от малките планински селца до клубовете в Копакабана и баровете по слънчевите плажове, навсякъде съществува един обединяващ и свързащ ги притегателен център – музиката.

От африканските ритми, донесени с корабите до бреговете на Бразилия, през самбата от Баия, до всепроникващата мекота на боса нова, създадена сякаш за да ни обгърне, стопли и дари с надежда, музиката в Бразилия е национална страст. [[quote:0]] Това са го усетили неведнъж и политиците на най-голямата държава в Южна Америка. Още през 30-те години на XX век Жетулиу Варгас осъзнава, че диктаторското му управление ще спечели много, ако използва музиката с популистки цели. Така той поставя самбата в сърцето на събитията. По негово време карнавалът в Рио придобива голяма популярност и спечелва повече почитатели, които започват да го посещават от различни краища на земното кълбо. Неусетно Варгас успява да завладее умовете на масите, от училищата по самба до всяка къща в Бразилия той е харесван и уважаван. Близостта му до фашисткото движение в Италия и нацистка Германия убягват от вниманието на редовия гражданин, но за сметка на това, заради тези му контакти, на бразилската музика е отделена специална програма в немското радио, което войниците на Хитлер слушат. Странно как през 23 часа от денонощието те живеят с омраза към всяка раса, различна от арийската, а за един час всеки следобед с удоволствие и, без да се замислят, слушат музика, създадена предимно от цветнокожи бразилци, каквато именно е самбата.

Когато след него на политическия небосклон се появява Жуселино Кубичек, боса нова измества фокуса от самбата. Едновременно със строежа на новата столица Бразилия и демонстрирането на просперитета и развитието на държавата, Кубичек издига в култ боса нова – музиката, родена от и за средната класа, която основно подкрепя неговото управление. По негово време Антонио Карлос Жобим и Винисиус де Мораес създават музиката към филма „Черният Орфей“, смятан за родоначалник на новия стил музика.

Тъкмо боса нова е онази бразилска музика, която вероятно е докоснала най-дълбоко сърцата на почитателите по света и вече половин век продължава да ги вълнува, да се развива и да звучи все така близко и актуално.


Когато говорим за боса нова, трябва на първо място да отличим пионерите в този стил. Жоао Жилберто е смятан за най-добрия изпълнител на боса нова, наричан често „баща на боса нова“. Редом до Жилберто, разбира се, е Антонио Карлос Жобим, обявен и признат за най-големия композитор на боса нова, чиито песни са прочути в целия свят. Третото задължително име е това на Винисиус де Мораес – поетът на боса нова, автор на голяма част от най-емблематичните текстове.

Първия си досег до изпълненията на Жоао Жилберто изключителният Каетану Велозу описва в интервю за BBC така: „Когато за първи път чух Жоао Жилберто, беше като просветление за мен. Като невероятно разкриване на всичко... на естетическите критерии и най-дълбоки емоциии... и най-вече на надеждата в Бразилия.“

За своя баща обичаната Бебел Жилберто казва в същия документален филм: „Мисля, че баща ми промени музиката в Бразилия. Също така промени позицията на бразилската музика на световната карта. Наистина става дума за преоткриване и създаване на изцяло нова линия в музиката.“

Синът на Жобим, Даниел Жобим, споделя от къщата им в провинцията, където баща му е създал голяма част от композициите си: „Баща ми имаше навик да става много рано и да почва да свири на пианото, сутрин ме будеше с класическа музика, с някое от произведенията на Шопен, Брамс или Дебюси. Обожаваше да слуша, изпълнява и да говори за класическа музика. Започваше с нея всеки ден. Своите композиции пишеше по-късно през деня. Обичаше да слуша и Синатра.“

Антонио Карлос Жобим е в спомените и на Сержио Мендес, който с носталгия си спомня за прекрасната атмосфера на Копакабана в началото на 60-те, на клубовете, в които всички са се събирали и са свирели боса нова...

След успеха на филма „Черният Орфей“ тандемът Жобим и Мораес продължава да работи по следващата идея за киното – музикална комедия, която де Мораес е започнал да пише. Тогава и двамата не си дават сметка, че ще създадат една от най-познатите, обичани и изпълнявани песни в историята – Garota da Ipanema (The Girl from Ipanema).


Garota da Ipanema e написана от Жобим и Винисиус де Мораес през лятото на 1962 г., докато седели в бар в Копакабана и наблюдавали Heloisa Eneida Menezes Pais Pinto да минава покрай заведението. Тя минавала оттам всеки ден. За двамата Helo, както я наричали в квартала, била типичната carioca – родена в Рио бразилка. Големите й зелени очи, дългата й тъмна коса и изкусителните бикини не били единствените неща, готови да пленят всеки, който я наблюдава. Походката й била така приковаваща вниманието, че Винисиус я сравнявал с „велика поезия“. Така Helo става вдъхновителка за песента, която е написана за филма Blimp („Дирижабъл“), кръстен така по идея на Винисиус де Мораес. Макар музикалната комедия, разказваща за марсианец, който каца в Рио в разгара на карнавала, да не се появява въобще, песента Garota da Ipanema се превръща в запазен знак за боса нова музиката, отличаващ я в цял свят и направил бразилския стил разпознаваем и обичан навсякъде.

За първи път на английски език песента е изпълнена от съпругата на Жоао Жилберто – Аструд Жилберто, която по онова време била единствената бразилка с добро произношение и богат речник на чуждия език. Идеята за версия на английски идва в едно студио в Ню Йорк, където Жобим, Жилберто и Стан Гец записват песента. Така през 1963 г. се появява и The Girl from Ipanema, която за кратко време превзема класациите и публиката и се превръща в една от най-интерпретираните песни в историята на съвременната музика.

В едно свое интервю, връщайки се назад към спомените си от началото на 60-те, Том Жобим споделя: „Ние създавахме тези песни, за да се пеят тук, в нашия квартал, в тази част от града. Не сме си представяли, че ще излязат от границите на Рио и Бразилия, още по-малко – че ще се прочуят в цял свят.“

Тази година предаването Desafinado на Мира Кацарова (кръстено на едноименната песен на Жобим) навършва 15 години в радиоефира. Петнайсет години Мира открива интересна музика и истории от страната на боса нова и ги споделя със слушателите на Джаз ФМ радио. В последните няколко месеца музиката на Бразилия се срещна и на живо с публиката в София, Пловдив, Бургас, Созопол, и Варна. В концертния си проект Desafinado LIVE Мира представя своя личен прочит на едни от най-известните боса нова композиции – подбрани от различните периоди в историята на музикалния стил.

На 4 август от 21:00 ч. в One More Кино в София ще се случи заключителният концерт от Desafinado LIVE. Входът е свободен, а нежната, емоционална, сближаваща и пречистваща музика на Антонио Карлос Жобим, Жоржи Бен, Жоао Жилберто, Карлиньош Браун, Джаван и Иван Линс ви очаква на открито в компанията на Мира, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Турийски.  

Автор: Весела Венчева