ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Краят е моето начало“ - книгата, която ни трябва

„Краят е моето начало“ - книгата, която ни трябва

Тициано Терцани

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Универсалната формула на света и вселената и ключ към всички загадки – кръгът е форматът, в който покойният италиански журналист Тициано Терцани завещава своя опит, вдъхновение и надежда на своя син – Фолко.

Книгата „Краят е моето начало“, включена в каталога на издателство „Книгомания“, ще бъде представена официално на 22 май (сряда), от 18.30 часа в книжен център „Гринуич“.

Събитието е подарък не само за всички книгомани, но и за почитателите на спиритуалните пътешествия. Защото в света на журналистиката Тициано Терцани присъства с аурата на духовен гуру – заради „лупата“, през която поглежда важните и маловажните неща в живота.

На премиерата на книгата ще присъства италианският журналист Якопо Сторни, кореспондент на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera, близък приятел на Терцани, който ще разкаже интересни истории за магичната фигура на италианската журналистика и единственият, който дръзва да се изправи срещу иконата на италианската журналистика – Ориана Фалачи в антиислямския й поход.

"Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслади на по-голяма част от живота си, да го погледне в по-широк контекст, като този, който аз чувствам толкова силно."

В различните периоди от живота си (1938-2004) италианският журналист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многобройните трансформации на духа си. С излъчване на духовен гуру, със сърце на шаман и натрупан опит поне като за няколко живота, в живота му с еднаква плътност оставят следи срещите с различни континенти, култури и хора.

Започва кариерата си като журналист, след като напуска работното си място в италианската компания Olivetti, където среща съпругата си – Анжела, преводач от немски език. В интервюта тя самата го определя като „бунтар, който никога не намира покой“.

Ако беше жив днес, Тициано щеше да види света в глобалната криза, която той силно се надяваше да избегнем. Страхуваше се за хората, заради липсата на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един гигантски организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока надежда, че във вековете еволюция сме достигнали до това прозрение!

Едно предсказание на гадател, когото среща в Хонг Конг, променя съдбата му. Той му предрича смърт в самолетна катастрофа, а страхът го принуждава да предприеме следващите си пътешествия с влак. Така пресича почти цяла Азия и именно този тип пътуване му дава уникалния шанс да види повече от различните култури и да изпита срещите с различни хора.

Любопитството му към другите и способността му да бъде толерантен и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, но в същото време тайно балансира своите вътрешни демони – нетърпение, бунт, нестихващо желание да предизвиква. В една от книгите си „Писма срещу войната“ споделя личното си откритие, че войната е отражение на човешкото желание за притежание на повече и повече пари, контрол и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размисли, е провокирана от статия на Ориана Фалачи и е отговор на нейната позиция. Всъщност именно писмото е една от любимите му форми за изразяване и споделяне на идеи, опит, мисли и добри намерения.

Тициано Терцани е роден във Флоренция през 1938 г. Повече от трийсет години живее в Азия заедно с жена  си Анджела и с децата си Саския и Фолко. Той е писател, есеист и преди всичко журналист. Работи като кореспондент за немския седмичник Дер Шпигел и сътрудничи на известните италиански вестници: Еспресо, Ла Република и Кориере дела Сера.  Описва големите събития, на които е свидетел, в книги, преведени на много езици: „Леопардова кожа“ и „Хай Понг! Освобождението на Сайгон“ - за войната във Виетнам; „Забранената врата“ - за Китай след Мао; „Лека нощ, господин Ленин“ - за разпадането на Съветския съюз. Сборникът „В Азия“ включва най-добрите му статии за Изтока. През 1995 г. публикува „Един гадател ми каза“. През 2002 г. излиза книгата „Писма срещу войната“ – едно послание за мир, което Тициано Терцани отправя в желанието си да спре задълбочаването на кризата Изток - Запад след американското нападение над Афганистан. В последната си книга „Още един кръг с въртележката“ (2004), написана в различните фази на лечението на рака, той се пита за смисъла на човешкото съществуване. Умира в Орсиня през юли 2004 г. Завещава ни разговорите със сина си, които се превръщат в химн на живота. От 2005 г. всяка година се връчва наградата „Тициано Терцани“ на автори, чиито книги помагат на читателите да разберат света, в който живеят.

Автор: Краси Генова

Откъс от новия роман на Харуки Мураками