Нещо очаквано

„Краят е моето начало“ - книгата, която ни трябва

Не само за всички книгомани, но и за почитатели на спиритуалните пътешествия.

Универсалната формула на света и вселената и ключ към всички загадки – кръгът е форматът, в който покойният италиански журналист Тициано Терцани завещава своя опит, вдъхновение и надежда на своя син – Фолко.

Книгата „Краят е моето начало“, включена в каталога на издателство „Книгомания“, ще бъде представена официално на 22 май (сряда), от 18.30 часа в книжен център „Гринуич“.

Събитието е подарък не само за всички книгомани, но и за почитателите на спиритуалните пътешествия. Защото в света на журналистиката Тициано Терцани присъства с аурата на духовен гуру – заради „лупата“, през която поглежда важните и маловажните неща в живота.

На премиерата на книгата ще присъства италианският журналист Якопо Сторни, кореспондент на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera, близък приятел на Терцани, който ще разкаже интересни истории за магичната фигура на италианската журналистика и единственият, който дръзва да се изправи срещу иконата на италианската журналистика – Ориана Фалачи в антиислямския й поход.

"Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслади на по-голяма част от живота си, да го погледне в по-широк контекст, като този, който аз чувствам толкова силно."

В различните периоди от живота си (1938-2004) италианският журналист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многобройните трансформации на духа си. С излъчване на духовен гуру, със сърце на шаман и натрупан опит поне като за няколко живота, в живота му с еднаква плътност оставят следи срещите с различни континенти, култури и хора.

Започва кариерата си като журналист, след като напуска работното си място в италианската компания Olivetti, където среща съпругата си – Анжела, преводач от немски език. В интервюта тя самата го определя като „бунтар, който никога не намира покой“.

Ако беше жив днес, Тициано щеше да види света в глобалната криза, която той силно се надяваше да избегнем. Страхуваше се за хората, заради липсата на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един гигантски организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока надежда, че във вековете еволюция сме достигнали до това прозрение!

Едно предсказание на гадател, когото среща в Хонг Конг, променя съдбата му. Той му предрича смърт в самолетна катастрофа, а страхът го принуждава да предприеме следващите си пътешествия с влак. Така пресича почти цяла Азия и именно този тип пътуване му дава уникалния шанс да види повече от различните култури и да изпита срещите с различни хора.

Любопитството му към другите и способността му да бъде толерантен и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, но в същото време тайно балансира своите вътрешни демони – нетърпение, бунт, нестихващо желание да предизвиква. В една от книгите си „Писма срещу войната“ споделя личното си откритие, че войната е отражение на човешкото желание за притежание на повече и повече пари, контрол и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размисли, е провокирана от статия на Ориана Фалачи и е отговор на нейната позиция. Всъщност именно писмото е една от любимите му форми за изразяване и споделяне на идеи, опит, мисли и добри намерения.

Тициано Терцани е роден във Флоренция през 1938 г. Повече от трийсет години живее в Азия заедно с жена  си Анджела и с децата си Саския и Фолко. Той е писател, есеист и преди всичко журналист. Работи като кореспондент за немския седмичник Дер Шпигел и сътрудничи на известните италиански вестници: Еспресо, Ла Република и Кориере дела Сера.  Описва големите събития, на които е свидетел, в книги, преведени на много езици: „Леопардова кожа“ и „Хай Понг! Освобождението на Сайгон“ - за войната във Виетнам; „Забранената врата“ - за Китай след Мао; „Лека нощ, господин Ленин“ - за разпадането на Съветския съюз. Сборникът „В Азия“ включва най-добрите му статии за Изтока. През 1995 г. публикува „Един гадател ми каза“. През 2002 г. излиза книгата „Писма срещу войната“ – едно послание за мир, което Тициано Терцани отправя в желанието си да спре задълбочаването на кризата Изток - Запад след американското нападение над Афганистан. В последната си книга „Още един кръг с въртележката“ (2004), написана в различните фази на лечението на рака, той се пита за смисъла на човешкото съществуване. Умира в Орсиня през юли 2004 г. Завещава ни разговорите със сина си, които се превръщат в химн на живота. От 2005 г. всяка година се връчва наградата „Тициано Терцани“ на автори, чиито книги помагат на читателите да разберат света, в който живеят.

Автор: Краси Генова

Откъс от новия роман на Харуки Мураками