ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лельо, какво е каруца?

Лельо, какво е каруца?

Снимка: БГНЕС

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Моите племенници са научили какво е „тъч скрийн“, преди да научат какво е „каруца“. Предполагам, че и вашите близки дечица са абсолютно същите и са задавали подобни въпроси. Аз имам цяла колекция: какво е „купà сено“, какво е „дюкян“ и т.н. Факт е, че някои текстове, които се изучават в училище, са ужасно скучни, неразбираеми, архаични. Не от вчера, просто сега разстоянието се увеличава много по-бързо. И навремето никой не знаеше какво е "юрдечка" и всички помним агонията да четеш например „Мамино детенце“, нали? 

Кои литературни произведения да се изучават, за мен лично, трябва да е въпрос, чийто отговор да се осмисля критично и да се осъвременява постоянно, защото целта на часовете по литература би трябвало да е създаване на четящи, културни хора, а не на такива, които никога повече няма да отворят книга в живота си и които не могат да схванат смисъла на един текст. Конкуренцията за вниманието и интересите на днешните деца е огромна. Бих казала дори опасна. Мнозина, които са убеждавали дете да остави таблета и да седне да "почете", са усетили колко са назад в надпреварата.

Предполагам, че това са били въпроси, които са вълнували и организаторите на проекта "Архаични думи и предмети", който се развива този месец в Музея на историята в София.

Този образователен проект има за цел да предложи на децата по-голямо разбиране на текстовете, изучавани в училище. Според Ваня Лазарова, уредник "Образователни програми" в музея, разбирането на сложните думи ще направи текстовете по-лесни за четене и по-интересни за съвременните деца. „Сложните текстове и остарялата лексика на нашите класици ги отказват от книгите и създават навици на четене без разбиране. Или пък направо ги отказват да четат“, казва тя в интервю пред "Хоризонт".

Проектът предлага на децата първо да видят, а после и да се докоснат до неща като паламарка. Да разберат за какво са служели тези предмети в миналото. Някои от тях са толкова стари, че децата никога не са ги виждали и не могат да ги различат в група от други предмети. 

Засега учителите по история се интересуват повече от този проект, отколкото учителите по литература. Вероятно информацията за "Архаични думи и предмети" не е достигнала до тях. Може би не знаят, че музеят предлага и индивидуални програми по тяхна заявка за конкретни исторически периоди и теми.

Тази липса на адекватна комуникация и скованост е впечатляваща, защото в музея има какво да се види и научи, и то по интересен начин. Едно е да преподаваш за навлизането на европейското влияние в България пред черната дъска, а съвсем друго – да заведеш децата да видят витрините във виенски стил от времето на цар Фердинанд.

Но, за да не посочвам с пръст само учителите – пожелавам ви успех с откриването на детайли и информация за програмата "Архаични думи и предмети" в сайта на музея! Последните отразени образователни проекти там са от пролетта на 2018 година! Изобщо не се разбира как да запишеш детето си за тази програма, главоболието с ориентирането е гарантирано, а търсенето в търсачката на сайта дава резултат – 0.  Единственият начин може би е да "завъртиш шайбата" на телефона, т.е да се обадиш да попиташ. Съвсем в тон с темата.

Адресът на Музея за история на София е пл."Бански" №1, тел.: +359 2 985 44 55.

 

Перлите на София: Жълтите павета

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.