Нещо очаквано

Лельо, какво е каруца?

Моите племенници са научили какво е „тъч скрийн“, преди да научат какво е „каруца“

Лельо, какво е каруца?

Снимка: БГНЕС

Моите племенници са научили какво е „тъч скрийн“, преди да научат какво е „каруца“. Предполагам, че и вашите близки дечица са абсолютно същите и са задавали подобни въпроси. Аз имам цяла колекция: какво е „купà сено“, какво е „дюкян“ и т.н. Факт е, че някои текстове, които се изучават в училище, са ужасно скучни, неразбираеми, архаични. Не от вчера, просто сега разстоянието се увеличава много по-бързо. И навремето никой не знаеше какво е "юрдечка" и всички помним агонията да четеш например „Мамино детенце“, нали? 

Кои литературни произведения да се изучават, за мен лично, трябва да е въпрос, чийто отговор да се осмисля критично и да се осъвременява постоянно, защото целта на часовете по литература би трябвало да е създаване на четящи, културни хора, а не на такива, които никога повече няма да отворят книга в живота си и които не могат да схванат смисъла на един текст. Конкуренцията за вниманието и интересите на днешните деца е огромна. Бих казала дори опасна. Мнозина, които са убеждавали дете да остави таблета и да седне да "почете", са усетили колко са назад в надпреварата.

Предполагам, че това са били въпроси, които са вълнували и организаторите на проекта "Архаични думи и предмети", който се развива този месец в Музея на историята в София.

Този образователен проект има за цел да предложи на децата по-голямо разбиране на текстовете, изучавани в училище. Според Ваня Лазарова, уредник "Образователни програми" в музея, разбирането на сложните думи ще направи текстовете по-лесни за четене и по-интересни за съвременните деца. „Сложните текстове и остарялата лексика на нашите класици ги отказват от книгите и създават навици на четене без разбиране. Или пък направо ги отказват да четат“, казва тя в интервю пред "Хоризонт".

Проектът предлага на децата първо да видят, а после и да се докоснат до неща като паламарка. Да разберат за какво са служели тези предмети в миналото. Някои от тях са толкова стари, че децата никога не са ги виждали и не могат да ги различат в група от други предмети. 

Засега учителите по история се интересуват повече от този проект, отколкото учителите по литература. Вероятно информацията за "Архаични думи и предмети" не е достигнала до тях. Може би не знаят, че музеят предлага и индивидуални програми по тяхна заявка за конкретни исторически периоди и теми.

Тази липса на адекватна комуникация и скованост е впечатляваща, защото в музея има какво да се види и научи, и то по интересен начин. Едно е да преподаваш за навлизането на европейското влияние в България пред черната дъска, а съвсем друго – да заведеш децата да видят витрините във виенски стил от времето на цар Фердинанд.

Но, за да не посочвам с пръст само учителите – пожелавам ви успех с откриването на детайли и информация за програмата "Архаични думи и предмети" в сайта на музея! Последните отразени образователни проекти там са от пролетта на 2018 година! Изобщо не се разбира как да запишеш детето си за тази програма, главоболието с ориентирането е гарантирано, а търсенето в търсачката на сайта дава резултат – 0.  Единственият начин може би е да "завъртиш шайбата" на телефона, т.е да се обадиш да попиташ. Съвсем в тон с темата.

Адресът на Музея за история на София е пл."Бански" №1, тел.: +359 2 985 44 55.

 

Перлите на София: Жълтите павета