Годината е 1988г. и аз съм в 8-ми клас. Спомням си, че мама ми донесе вкъщи видеокасетка TDK с надпис „ Фантастико 5“.
Пуснах я и видях най-прекрасната балерина и жена на света...
Когато я гледах как танцува, времето спираше, проблемите изчезваха, а страхът от живота беше изтласкан в най-високото и добре затворено чекмедже на раклата у нас.
Това беше като любов завинаги, любов безкористна, чиста и всеотдайна, любов към мечтите, към балета, такава която ни кара да заобичаме  дори и най-големия си враг.
 
После животът повлече и мен в пряга на проблемите и ежедневните човешки неща и аз забравих за Хедър Паризи…. за известно време, до съвсем скоро, когато като Ангел-Хранител тя се появи отново и ме спаси.
Всичко започва в Лос Анджелис през 1960 година, когато на 27-ми Януари се ражда малката Хедър Елизабет Паризи.  Нейната гениалност в танца явно произлиза от майка й, професинална танцьорка от италиански произход (родителите й са родени в Terravecchia, провинция Реджо ди Калабрия, Италия).
На две години, току що проходила, Хедър взима първите си уроци по танци. На 12г. вече е получила редица награди и степендии от балета на Сан Франциско и от Американския балетен театър, където танцува и Михаил Баришников.
История като на филм, както се разказва в сайта й. През 1978г. Хедър прави своето първо пътешествие извън Америка, отива на екскурзия в хубавата Италия, в Сардиния и Рим. Два дни преди да се завърне в къщи, тя е забелязана докато танцува лудо в една дискотека. Вижда я хореографът Франко Мизерия, който е на „ лов” за млади таланти за промоцията на телевизионното шоу „Луна Парк”, водено от Пипо Баудо. Малко след това идва и повратната  точка в кариерата й - по време на първия й тест пред изключителния телевизионен водещ в телевизия RAI Джон Салви. Заедно с други известни телевизионни величия, между които Елена Балестри, режисьорът Луиджи Бонори и Пипо Баудо решават, че Хедър е уникална по природа, много талантлива,  много секси, забавна, руса и има неустоим американски акцент. Тове е идеалната комбинация за шоу бизнес в Италия.
Следва зашеметяваща кариера през 80-те години в няколко поредни  издания на изключително успешната развлекателната програма „Фантастико”. Редица участия години наред в много телевизионни музикални и детски предавания, тетрални и балетни постановки, и рекламни кампании. Вестниците и списанията се надпреварват да сложат снимката и на заглавните си страници.
До днес Хедър Паризи е една от най-обичаните жени в Италия. Казва в едно интервю, че успехът й се дължи главно на любовта на хората и съответно на нейната обич към тях. На особената връзка, която винаги е имала с италианската публика. Хората разказват за това, как вечер когато се прибирали уморени и тъжни от работа, обичали да я гледат как танцува, давала им желание за живот. Сигурно е така. Разбирам ги италианците – и мен ме накара да се почувствам така, когато я гледах наскоро.  Тя е толкова естествена и неподправена, че няма друга. Танцува с цялото си сърце, душа и същество,  и дава всичко от себе си. Знам, че тази година, когато бях на дъното на най-голямото си емоционално изтощение , нейният танц и непринуденост ме измъкнаха от такава дълбока криза, каквато не бях преживявала. Благодаря й за това.
Благодаря и на Бог, че я има  и че сега живее някъде там - в Хонг Конг, заедно с двете си близначета, които роди на 50 години от мъжа си Умберто. Благодаря и затова, че носи вечната младост в себе си и успява да бъде добра и свястна жена. Благодаря и че ми дари с такава романтичност и хубави спомени, кагато бях дете и ми върна отново усмивката сега на зряла възраст. Благодаря и на моята майка, че тогава  в онова далечно лято ми подари онази видеокасетка, която обиколи къщите на приятелите в квартал Дървеница и се изтърка от гледане.
И ми се иска да предам малко и на вас от огромната обаятелност, чар и жизненост на Хедър Паризи. Малко от красотата на нейното творчество и талант.
Благодаря ти, Хедър, до мозъка на костите си ти благодаря! Когато те гледам как танцуваш, страхът ми изчезва, изхвърлям  го направо през прозореца.