ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Никога не е късно да научите френски

Никога не е късно да научите френски

Снимка: Pinterest

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Едно от нещата в моя списък „Какво трябва да направя преди 30“ беше да науча френски език. Толкова исках да го знам, да проговоря на него, но... Оправдавах се с времето, оправдавах се с умората, оправдавах се със себе си. Докато един септември не пристъпих прага на Френския институт и няколко месеца преди да вляза в 30-те, реших, че е време да спра да се оправдавам. Започнах от първото ниво в онези следобедни съботно-неделни курсове, в които освен с езика, се срещах и с хора, с които ни свързваше любовта към него. Това бяха най-смислените ми уикенди и толкова ми харесаха, че изкарах четири нива едно след друго, а в рамките на една учебна година Френският институт се превърна във втория ми дом.

Затова, ако винаги сте искали да научите френски, или ви се налага да го направите заради работата си, или искате да предадете любовта към езика на детето си, пристъпете прага на елегантната (по френски) сграда на площад „Славейков“. Тази събота (14.09) точно там, във Френския институт, ще има „Ден на отворените врати“. От 10:00 до 17:00 ч. ви очакват безплатни курсове и ателиета по френски език, занималня за най-малките, както и различни настолни и електронни игри. Освен това можете да научите всичко, което ви интересува, за предстоящите курсове. Пълната програма можете да видите тук! Au revoir!

 

Като парижанките: Изкуството да приготвяме вечеря за приятели

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...