Фестивалът за ума, тялото и духа "Свободата да бъдеш" предстои съвсем скоро. На 5 ноември сред лекторите, които ще видим в Софарма Бизнес Тауърс, ще бъде и световноизвестният Мирзакарим Санакулович Норбеков. Днес ви представяме откъси от неговите книги "Опитът на един глупак", "Опитът на един глупак 2" и "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения".
Изборът е ваш, скъпи мои уважаеми инвалиди! Вие ще изберете пътя: към личността или към нищото!
Как се става Личност? Искате ли готов отговор?
Ако го искате, не сте Личност!
Тогава си гледайте работата!
Знам, че не съм в състояние да стигна до вас през душата ви, защото душата ви говори на един език, а разбира друг. И ми се налага да изминавам толкова дъ-ъ-ълъг, безкрайно доса-а-аден път – през езика, през ушите, през думите.
Това е доста безсмислена и безполезна работа. Защо? Защото информацията, която минава през ушите, подлежи на храносмилане.
Всеки кулинарен шедьовър, който правите в кухнята, после се храносмила и винаги стига до една и съща консистенция, един и същ мирис… За съжаление!
Такъв е и механизмът на мислене на петосетивника. Той често храносмила всичко и прави естествения извод. А после се чуди, че животът му е толкова… гаден.
Щом огласите извода си, веднага трябва да се проветри.
По време на обучение винаги казвам на курсистите си: брилянт не може да се продава в зарзаватчийница. Имате пред себе си хора, които мислят само за материалните блага или за физическото си здраве, което е едно и също. За какво им е прозрение? За какво им е да подобрят съдбата си?
Съгласни ли сте?
Каква е цената за мъдростта? Болката! Срещу слепотата си получавате болката на знанието. Защото е болно да виждаш слепотата на другите. (За пореден път ви плаша.)
Блажени нищите духом.
Но все пак.
Сега с вас сме до вратата на инкубатора. Ако искате – върнете се при размазаните си яйца (или яйчници? Как е по-правилно – току-що установих, че не знам.). Ако искате – напред!
Размърдайте рамене, ако обичате. Пречи ли ви нещо отзад? Поне от време на време? Не ви ли се е случвало понякога да се въртите в леглото и да си мислите: може би имам някакво предопределение в живота? Защо го хабя за глупости?
Разберете: това, което не ви оставя спокойно да спите – понякога! – са неупотребените ви крила. Мощни като орлови, нежни като ангелски, ефирни като пеперудени, крилата на тържествения ви химн, на творческия ви полет. Крилата на познанието за любовта, познанието за живота, осъзнаването на великото ни предопределение.
Из "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения"
***
Какво искате от живота? Съберете кураж, ако обичате, и вдигнете летвата по-нагоре. Ако искате да си купите бонбонче, гледайте да го купите за един долар по-скъпо, отколкото са Ви възможностите. Възможностите Ви винаги трябва да изостават от онова, което желаете да придобиете.
На първото занимание в Академията на успеха казвам: "Ако сте наемни работници и утре не сте си поставили въпроса какъв собствен бизнес да започнете, с ваше позволение няма да Ви допускам на занятия?" Защо?
Защото като треньор заедно с Вас стоя с белезници, с гюле на врата и с крака, бетонирани за пода. И всякакви наши съвместни арии с Вас от типа "Пък на мен ми се ще да мога да летя!" завършват с по-нататъшно безсмислено губене на времето. Защо?
Защото има четири източника на свобода. Ако с Вас не сме свободни дори само в един от тях, всеки участък от живота, наричан "жизнен проблем", който трябва да оправим , вече не зависи нито от Вас, нито от мен.
Ако сте наемен работник, по тази точка възможностите ни са ограничени и цялата останала свобода ще зависи от това. Като в една идиотска карикатура: умиращ от жажда в пустинята човек намира автомат за газирана вода. Има цял куфар с банкноти, но трябва да се пусне монета.
Наемният работник е човек с комплекс за непълноценност, дълбоко заседнал в подсъзнанието му. И трябва колкото се може по-бързо да преминава към осъществяването на своята мечта, на своя бизнес.
! Бизнесът е най-краткият път към икономическата свобода!
Когато човек стига до материална удовлетвореност, у него възниква първият въпрос – трябва ли ми това. Ето това е освобождаването.
Той започва да освобождава зоната на мечтата, зоната на интереса към света, зоната на своето съзнание, от материалните пранги и дрънкулки, заради добиването на които губи години и години от живота си, а за другото вече не остава време.
И в тази зона настъпва затишие пред буря, преди ураган, преди мощно разтърсване на съзнанието.
По време на това разтърсване ще изскачат въпросите: "Кой съм аз?", "За какво съм аз?", "Защо аз?", "Защо съм жена (или мъж)?", "Защо съм от тази националност?", "Защо съм се родил тук, през този откъслек от време?", "Защо ми е даден този живот? И как да го изживея по-пълноценно?"
Как да го изживееш така, че когато му дойде времето, като се обърнеш назад, с последния си дъх да можеш да кажеш: "Живях на пълни обороти! Натрупах разбиране за разликата между доброто и злото. Направих избор между доброто и злото!"
След постигането на икономическа свобода възниква сто пъти по-осъзнат избор. Човек започва преход към зоната на свободата на избор: между злото и доброто, между разрушението и творенето, между смъртта и живота.
Човек започва полека да се освобождава от жизнените си ценности, които навремето са били за него фетиш. Всеки от нас парченце по парченце е отнемал време от живота. Ако ги съберем заедно, за тях е отивал целият осъзнат живот от сутринта до вечерта. И сред тези видове робство е забравата, наричана сън. А пък тук в този сън се появява свободата на избор – да спиш или да се събудиш.
! За какво е необходима интуицията? За по-бързото стигане до икономическа свобода. За по-бърз преход от нуждите на животното към зоната на интелекта, да не говорим пък за духовността, душевността!
Това взаимоотношение: тяло, разум, душа, дух представлява един човек. И този един човек търси втората си половина, втория човек. И се опитва да създаде или създава отношения. Съществува, обаче, законът за взаимоотношенията.
От това какви са Ви националността, цвета на кожата, гънките на ушите, изпъкналостта на очите или формата на лицето, същността Ви на мъж или жена не се променя. Значи основните закони на поведението на мъжа или жената трябва да ги минем с Вас в тази книга сериозно, до самата им дълбочина.
! Наш общ с Вас враг №1 е нуждата от готови препоръки, желанието да имаме готови инструкции за всяка жизнена ситуация!
2х2 = 4 – това е инструктаж; убеждението как трябва да се постъпва в такива и такива случаи също е инструктаж. Къде е бедата при тъпото придържане към чужди инструкции? Ако се дадат препоръки за повишаване на потентността на жената, на нея ще и пораснат брада и мустаци. Аз избягвам да Ви давам каквито и да било строги инструкции.
Не съществуват, скъпи мой читателю, препоръки за успех. Някой е подготвил решението, ти сляпо си изпълнил това решение и… ще станеш най-нещастният човек, фалирал до дупка.
Изкуството да се мисли е къде-къде по-сигурна опора в живота, отколкото триста тома препоръки. Ако се окажете в някакво трудно положение и нямате готово решение, от подръчни материали моментално направете свой учител, свой наставник, който има отговор.
Посредством възможностите на наставника си определете размерите на проблема пред Вас и стигнете до оптималното решение! А какви са тези наставници, тези учители?
Учителите, живели дълги епохи, минали за милиарди години през огън и вода. Учителите, доказали със съществуването си, че са най-близко до истината. Тези учители са онова, което е проверено от времето, онова, което съществува.
Това са законите на Вселената! Това са законите на макро- и микросвета! Учете се да правите аналогии, учете се да пренасяте и да прилагате знания от една сфера в друга.
Из "Опитът на един глупак"
***
Духът е съставен от малките тухлички на вашата воля.
Тухличките се произвеждат от дребни усилия за самопринуждаване. От всекидневно преодоляване на дреболиите на собственото нежелание. На своето отлагане на някакви неща за после! Колкото и трудно да е!
Всяко едно действие тренира или волята, или слабоволието!
Каквото и да правим с вас през деня, ние работим или за усилване на волята, или за усилване на слабоволието. Няма трети вариант!
Значи ние с вас трябва да търсим в себе си мързела и веднага… какво да правим? Да принуждаваме себе си!
Защото всеки път, когато уйдисвате на своето "не искам – значи няма", с една крачица се приближавате към безволието. А вашето безволие от мъничко пиленце е способно да се превръща в огромно чудовище, което един прекрасен ден ще вземе и ще иплюска мечтите ви! Ще изплюска целия ви несъстоял се живот!
Не искате ли малко да се потренирате, да потърсите мързела в себе си?
Представете си, че сте се върнали вкъщи. С палто. И както сте с него, уморен си сядате: "Ох!"
В главата ви се върти: "Хубаво ще е да се съблека…"
Но пък нямате ищах, нали?
"Още мъничко ще си поседя…"
Пускате телевизора. Седите, гледате…
Вътрешният ви глас казва: "Гледай, снегът се топи, прави локва на килима. Слушай, ставай, преоблечи се, а?"
"Чакай малко, още половин час поне… да си полежа малко на дивана…"
"Хайде, вдигни се, де, поне си събуй обувките! Снегът протича, вече се топи под одеалото!"
"Чакай, чакай, чакай още мъничко…"
Представихте си, нали? Случвало ли се е? Познато ли ви е състоянието?
Какво правихме в този момент? Какво тренирахме?
Помислете си, моля!
Как ще тренираме волята си?
Най-простото и най-ефективното – със спорт. Говорихме за това в самото начало, спомнете си, моля.
Случвало ли ви се е да искате да тръгнете в спортния салон? Хайде, днес ще прескоча, ама утре непременно ще ида. Случва се, нали?
Това е точно запознанството на вашето слабоволие с вашата воля, когато преодолявате своето "не искам – не мога – няма".
Гледайте, моля.
Преди, когато сутрин се събуждате с будилника, за да отидете например да си направите сутрешния крос, кое чувство се включва във вас? - Нежеланието!
А след това, когато вече сте станали и сте тръгнали, отново се появява желанието да свърнете обратно!
По време на тренировката, по време на разни упражнения у вас, отново се появяват мисли да спрете, нали? Да си поседите… "Нека другите тренират днес… имай милост към себе си, моля, хайде един ден, мъничко си поседи… по-малко усилия…"
И какво става след това, когато всичко е свършило?
Идва чувството на благодарност към самия себе си, нали?
Удоволствието от това, че сте постигнали нещо!
След тренировка вече друго си мислите: "Ами ако бях послушал себе си и не бях отишъл?" Човек дори се стряска от самата мисъл, че би могъл да се поддаде на слабоволието си…
Изпитвате такава гордост от себе си: още веднъж преодолях мързела си!
Запомнете точно това състояние, ако обичате. Това е много важно! Това е упражнение – да се накараш да го направиш тогава, когато не ти се ще – именно това е тренирането на волята ви.
Из "Oпитът на един глупак 2"
***
Всички страни от живота ни трябва да са на висота, но всички те трябва да служат на коя цел? На самопознанието, на развитието на висшите ни способности, на осъществяването на висшето ни предназначение.
Запомнил съм епизод от един филм, в който двегодишно момиченце, когато няма никой в стаята, се доближава до новороденото си братче и му казва: "Разкажи ми за Бог, защото вече взех да Го забравям."
С вас общуваме тук, но щом затворите книгата, ще започнете да забравяте. Възможностите ви са безкрайни, но 85 на сто от хората, кой знае защо, с удивителна упоритост, с удивителна настойчивост избират най-разрушителния път. Сред тях ли искате да останете?
Как да сте здрав? Как да сте реализиран? Как да станете милионер? Как да направите децата си щастливи? Как да постъпите в еди-каква си ситуация? Какво да направите при еди-какви си обстоятелства? Как да, как да, как да…
Вие имате отговор за всичко.
Верният отговор е в съзнанието ви, в душата ви! Вие си знаете, но аз мисля, че човек трябва да има Наставник. За себе си избрах този път.
На Изток се казва:
"Не се радвай, че си постигнал нещо без Наставник.
Ако нямаш Наставник, пак го имаш.
Ако нямаш Наставник, значи твой Наставник е самият дявол!"
Има знания, които са от Бога, и има знания, които са от дявола. Единствената задача на Наставника е да каже на учениците си: "Бях там, и там няма нищо освен мръсотия. Ето дотук ми стигна, после десет години съм се чистил от нея."
Задачата му е да не ви пуска там, където няма път, тоест има яма. С какво? С опит. Тоест задачата на Наставника е да не ви е твърде горчиво, но ако много ви загорчи, да е до вас в този миг, защото всеки опит е горчив!
И тогава, ако знаете къде по пътя ви дебнат ями и трапища, ще вървите по-бързо и по-уверено. Така ли е?
АКО СТЕ СЪЩИЯТ ТЪПАК КАТО МЕН, ЕТО ВИ КЛЮЧ
Човек, който няма нито копейка в джоба, а мечтае за хиляда рубли, е най-големият щастливец, защото има цел. А онзи, който е добил тези хиляда рубли, е най-големият нещастник, защото е постигнал целта и оттук нататък какво? Ето тогава може би ще се озове в пустота.
Да имаш милион долара или една рубла в джоба, е все същото.
От това щастието няма да ви споходи или напусне, проблемите ви няма да нараснат или да намалеят, те си остават същите.
Щастието не е отвън, не е извън, скъпи мои, а е вътре у вас самите!
Из "Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения"
