Българското историческо кино е изчезнал биологически вид от около четвърт век насам. Българинът обаче сякаш изпитва неистов глад да се свързва с миналото си. Доказват го и пресните страсти, разгорели се около два исторически повода – избирането на “Време разделно” за най-любим филм на българите и откриването на паметника на цар Самуил в София.

Затова филмът “Воевода” на режисьорката Зорница София Попганчева (“Мила от Марс”, “Прогноза”), който се снима в момента, още повече разпалва фантазиите и очакванията ни. Темата му е историческа и женска – една жена войвода в бруталния мъжки свят на борбата срещу турското робство на Балканите преди два века. Румена Войвода е реална историческа личност от края на ХІХ век – една от десетките жени, оставили семейства и домове, хванали пушката и станали не просто хайдути, а и предводителки на чети в борбата за свобода.

“Нашата кауза е да разкажем нейната история в един автентичен хайдушки филм”, пишат създателите на “Воевода” във фейсбук групата си. “Историята на една силна и смела жена в страшни мъжки времена. Преди век и половина, все едно е днес, тя се бори да помири мъжките с женските си качества, бунтовника с майката и любимата, в конфликт с нормите на обществото и на собствените си другари. Нашата мисия е да разкажем болезнено реалистично тази позабравена българска история, защото я считаме за национално съкровище. Нашият филм ще бъде капсула с национална памет.”

От пет години насам творческият екип на “Воевода” работи върху възкресяване на езика, автентичните детайли, облекла, традиции и оръжия от онова време. Сценарият на филма е разработен по разказ на Николай Хайтов, исторически изследвания, спомени на съвременници и народни предания.

Нашият филм ще бъде капсула с национална памет.

“Преди пет години това приключение започна, като преоткрих разказа на Хайтов "Румена войвода" и си направих официална среща за правата със съпругата му и дългогодишен негов редактор Жени Божилова”, разказва Зорница София. “Тя ме посрещна в апартамента им с думите: “Откога те чакаме!” Огледах се – Жени беше сама, Хайтов беше починал преди години. Разбрах, че това няма да е просто поредният ми филм. Оказа се, че класикът на българската литература е бил силно привлечен от героинята си и все се е надявал някой режисьор да види филма в живота й, а Жени стана редактор на сценария ми и започна да ми вика Румена.”

За жалост обаче проектът “Воевода” изпитва трудности с осигуряването на необходимия бюджет. За щастие обаче ХХІ век предлага бързи и гъвкави методи за реагиране като онлайн кампаниите за групово финансиране от съмишленици и симпатизанти на дадена идея. Точно такава стартира наскоро и “Воевода” в indiegogo. Ако темата за юначната българка Румена ви е близка и искате да видите по-скоро филма за нея по кината, можете да подпомогнете създаването му със сума, която определяте вие. Дарителите също получават дарове от проекта. Вариантите са от символичния 1 долар срещу абонамент за дневника на продукцията до сериозната сума от 18 000 долара за асоцииран продуцент, с чиято помощ ще бъде възстановено и част от училището в архитектурния резерват Жеравна, където ще се осъществят част от снимките.

Чакаме “Воевода”!