Освен международния Пловдивски панаир с многобройните му изложения на всестранна тематика, Пловдив вече си има и Панаир на занаятите. Изненадващо и за самата мен, оказа се, че събитието, което се случи през един майски уикенд, се провежда вече за втори път в нашия град. Първото издание, което за съжаление съм пропуснала, се е състояло през септември миналата есен в Стария град, носело е, разбира се, неговата неповторима атмосфера, макар да е било сравнително скромно по мащаб. За тазгодишния пролетен Панаир на занаятите научих почти в последния момент, така че нямах време да си изграждам предварителна нагласа или каквито и да е очаквания, свързани с него. Именно заради или въпреки това бях приятно изненадана от впечатляващо големия брой участници и посетители.
Белите шатри, в които представителите на различните занаяти бяха разположили своите работилници и произведения, наброяваха повече от четиридесет – достатъчно, за да запълнят почти изцяло Малката Главна улица на Пловдив. Един панаир в истинския смисъл, на който присъстваха както всички традиционни български занаяти като бижутерство, грънчарство, дърворезба, кожарство, обработка на стъкло, ножарство, иконопис, везбарство, плетиво и прочие, така и някои по-авангардни и придобили напоследък популярност дейности като например правене на плъсти от вълна и изработване на бижута от костилки. Изобилие от цветове, форми, материи и предназначения, което в случая можеше да се определи с клишираното “от пиле мляко”, разбира се, казано добронамерено. Изделия и аксесоари от всякакви материали – кожа, дърво, стъкло, керамика, филц, вълна, мед, мъниста и прочие. Чанти и кожени изделия, бижута, шалове, шапки, одеяла, брошки, народни носии, грънци, икони, картички, оръжия, играчки, музикални инструменти. Изработени ръчно, с умение, талант и любов. Направиха ми впечатление сертификатите и майсторските свидетелствата, които по-голямата част от майсторите-занаятчии бяха окачили на видни места по дюкяните (очевидно като гаранция за произхода на стоките, а и за повече автентичност).
Лично за мен, а струва ми се и за повечето от посетителите, най-атрактивни бяха тези шатри, където имаше работилници на място. Нагледно можеше да се наблюдават и изучават, а на някои места дори и да се изпробват, различни дейности като например плетене на стан, грънчарство, екзотичното не само като звучене, но и като техника стъклодухане (изработка на сувенири от нагрято стъкло) или майсторене на плъсти от вълна.
Особено впечатление направи и шатрата с масивни посребрени бижута - пръстени, обеци, гривни и етно колиета с пендари, които представляват копия и реплики на старинни български накити. Въпреки че традиционно се носят като допълнение към народната носия, оказа се, тези бижута са изключително ефектни и стилни аксесоари, които учудващо сполучливо се съчетават със съвременното облекло и които, сигурна съм, всяко едно градско момиче би носило с удоволствие.
Излишно е да споменавам, че всички изложени уникати и произведения на занаятчийските изкуства можеше да се закупят. А че желаещи за това имаше, беше очевидно по опашките и навалицата пред почти всяка занаятчийска шатра. Симпатично суетене напред-назад из дюкяните, любознателни посетители, нетърпеливи купувачи, усмихнати и любезни продавачи, звън на монети, разтворени портфейли, шарени кесии – точно като на панаир. И най-важното: един пролетен празник на занаятите с много настроение и атмосфера, на който ние, пловдивчани, искрено се радваме. Лично аз смятам да го посетя и следващия път и отсега си обещавам да се пробвам да завъртя грънчарското колело и да овалям ръцете си в мека глина. За да усетя тръпката да твориш с ръце и любов като старите майстори.
За автора:
С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да потвърдят поверието на немците, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Тя е немски възпитаник, (завършила e висшето си образование в Германия), но това не и пречи да обожава прословутия Пловдивски айляк, на който смята да отдели специално внимание в някой от следващите си постове. Щастлива майка на чаровно двегодишно момиченце, тя е свила семейно гнездо в любимия роден град Пловдив, от където ще ни информира за всичко, което според нея си струва да бъде споделено.
