Предколедно

Често се заблуждаваме, че много сме се променили и отдавна вече не правим старите грешки. Мисленето ни е повлияно от многото „умни” книги, които сме прочели и ние сме просто нови хора. Но идват празници и времето за проверка на тези твърдения настъпва!

„Ако мислиш, че си просветлен - казва Рам Дас - иди при родителите си и прекарай една седмица с тях.”
Това е един добър съвет.

Взаимоотношенията, които имаме с родителите си, са не само основа на всички други взаимоотношения в живота ни, но и много добра проверка на това умеем ли да преживяваме всекидневните ситуации, без да се връщаме всеки път към миналото.

Колкото повече споделена история имаме с някого, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдем, за да общуваме пълноценно.  В противен случай ще се окажем принудени да изживяваме отново и отново, болезненото минало.

Прекрасно казано! Мислим си, че прочетените духовни книги стигат, че безбройните обучения са много полезни. А какво се случва когато се окажем насаме,само за няколко дена, с мама и татко? Цялата реалност се изпарява само при един познат до болка жест или дума. Онова огнено, нажежено копче включва поредица от взривове вътре в нас. Миналото оживява: „Никога не си доволен/а!”, „Не съм дете!”, „Ти винаги…”…..И раните зейват! Къде отидоха заучените фрази за прошка и разбиране, часовете размисъл и сълзи? Толкова е трудно да останеш в реалността! Да усещаш думите, които чуваш без ехото на миналите болки.

След хилядите опити, аз открих няколко мои начина, които ми помагат да остана в днешния ден, а да не потъвам в старите болки. Един път си представям, че думите, които излизат от устата на мама или татко и парят като въглени, ги казват родителите на моя приятелка. И знаете ли какво се случва? Цялата картина придобива други цветове, тези на разбирането и приемането. Даже става забавно и нищо не звучи лично и нараняващо.

Друг път пък се опитвам да открия колко много любов се крие зад поведението и думите им. Налага се да си „превеждам”  всичко, което казват или правят, от езика на страха, в езика на любовта и грижата за мен.

Единственото, което не искам да правя е да очаквам и изисквам, те да се променят! Приемам ги и ги обичам такива каквито са, защото най- после приех и заобичах себе си, а те са моята история.
 
Понякога успявам да присъствам в настоящето, понякога не, но колкото повече наближава Коледа си мисля, че само не бива да се отказвам и да спирам да опитвам. С надеждата, че някой ден и нашите деца ще имат същото търпение да търсят настоящите мигове непроменени от миналите болки.