Общоизвестна истина е, че колкото по-бедно (първо икономическо, но после - доста по-трайно – мисловно и емоционално) е едно общество (група хора или цял народ), толкова по то се заема да говори за неща, от които не разбира чак толкова, по тлаки (не само в Алтъново) и седенки (поздрав към мин.пред. Орешарски). Елините са се сбирали по площадите (форумите), римляните - по градските бани, представителите на черната раса - по бръснарниците, а българите, съдейки по българската докомунистическа литература - по Ганковите кафенета и кръчмите.

Българинът се плаши да не бъде обвинен, че е прост или с ниска култура. (Руската обида "некултурньй” навява потрисащо влияние със страшна пропагандна сила.) Най-популярната обида (дори преди „педерас”) е „селянин”. Това се е използвало по Елин Пелиново време („Андрешко” на prima vista), чуваме и го сега. От което изглежда, че жителите на България са "селяни" и "граждани". Което е смешно - "гражданин" не означава "жител на града"; освен това обидата следва да е "селяндур". Но къде да го обясняваш на хора, които са такива разбирачи, че вече са станали разбиратели.

Виж за културата вече полето става съвсем необятно. Да е жив и здрав интернет, както и пиратските сайтове, благодарение на които мнозина гледат филми на корем и... съответно разбират. В този ред на мисли, а и защото статията бе замислена от обикновено, конкретно мое наблюдение, от години ми прави впечатление връзката между кино и литература. От една страна се радвам за наличието на биографични филми и на екранизации, защото се радвах, че доста хора ще научат за любими мои автори и произведения и така няма да съм глас в пустиня, когато кажа „Верзенжеторикс”. (Това бе шега.) Бе ми и лесно, макар и все път много болно, когато казвах на децата, на които бях учител, да изгледат „Тихия американец”, да прочетат първата и последната глава и с това да ми се явят.

Резултатът, типично по нашенски, се оказа друг: изведнъж се оказа, че всички са големи разбирачи по литература и съответно с една от най-близките си приятелки започнахме да ги наричаме „разбиратели”. Визираме всички онези, които след като гледаха „Айрис”, започнаха да се кълнат в Айрис Мърдок. Вирджиния Уулф (не бих казал лесно смилаем автор, на чието име когато споменавах във връзка с дипломата си почти всички се изненадваха от дължината му, и повечето го свързваха по-скоро с „Кой се страхува от Вирджиния Уулф") по едно време се оказа в устата на немалко мои познати. Случката се повтори с "Капоти" (естествено, говорим за спечелилата „Оскар" версия с Филип Сеймур Хофман, а не - за по-вярната с оригинала с Тоби Джоунз.) - брех, тази "Закуска в Тифани" ми излезе на...

Защо ли ме гложди усещането, че с пускането по кината на "Великия Гетсби", както и благодарение на невероятната BTW реклама, която машината на Баз Лурман успешно генерира (спомнете си „Мулен Руж”), изведнъж ще се окаже, че всички не само са чели, но че и си припадат по Фицджералд... Няма да забравя как веднъж на проба у друга моя най-близка приятелка, която бе пуснала за фон "Риск печели, риск губи", въпросът бе за заглавие на разказ от Фицджералд "Диамант, голям колкото хотел "Ри_" и тя ампасан спомена "ти, с'а гледай как никой няма да знае коя е последната буква". Аз не и повярвах, но тя имаше право.

И понеже има все пак хора, които наистина са погледали малко повече, знаят за съществуването на версията на Джак Клейтън, лека му пръст, с Робърт Редфорд и Мия Фароу. Иди им обясни, че Робърт Редфорд не играе мошеник и няма как да е, защото честните му сини очи са легендарни - той винаги играе борец за правда (дори ако е мошеник в „Ужилването”).

И понеже по една или друга причина съм гледал версиите с Джак Уорнър и Лоис Уилсън, Алън Лад и Бети Фийлд и с Тоби Стивънс и Майра Сорвино и понеже съм чел книгата, смея да твърдя, че Тоби Стивънс бе най-подходящият Гетсби (за мен) дотук понеже още не съм гледал новата версия. Ако гледам новата версия, то ще е само заради Лурман. Сюжетът ме разбива, Мъртл и Дейзи ме влудяват и винаги съм се изненадвал на жени, твърдящи, че Фицджералд им е любимият автор, и то при условие, че това е един от най-големите женомразци, които са ми минавали през ръцете - жените при него са използвачки, пияни, луди или и трите; и винаги, ама винаги съсипват мъжете, влюбени в тях. Стига интимничене!

За десерт на седенката  ще добавя още една глава в секцията „т’ва нищо не е, ти да видиш на мен какво ми се случи”: страхът да минеш метър. Миналата година си дадох сметка за това във ФБ. Х прекачва снимка и Y се изказва: "знам я, качих я преди две години". Оттук насетне вариантите са „о, чета го от четири години”, „свалих си го преди два месеца”, „престанах да го следя преди години”, „отдавна си свалих предишните им албуми", „страхотен концерт – снимах го почти целия”, "върнахме се от Витоша - страшни снимки направих".

Как се убеждава такъв народ, че нещо му куца? Как да му обясниш, че изборите бяха спечелени от всички негласували, а не от симпатизантите на ГЕРБ, БСП, на ДПС или „Атака”. Познавам няколко комуниста и ги уважавам (дано досега са го разбрали) – хем са интелигенти (тези, които познавам де!), хем винаги гласуват, и то с един цвят. За сметка на почти всичките си други познати и немалко приятели, които от петнайсет години все гласуват за "нещо ново" или направо престанаха да гласуват и с това обявяват падението си пред Тошо Тошевата кампания "всички са маскари".
Именно в този смисъл всички разбиратели ще заслужат сегашното си правителство. А разбирачите… Добре, че не съм от тях, как' Сийке.