ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Разходка в миналия век с Илия Бешков

Илия Бешков е синоним на хумор в България. Още с първите си участия в политическата карикатура като 22-годишен студент в Художествената академия той прави нещо знаменателно - заявява, че ще бъде с различно мислене от останалите. С годините това се доказва като факт.

Бешков променя из основи възгледа за мястото на художника. За пръв път в България карикатуристът от коментатор на събитията се превръща в участник в тях.

В рамките на изложбата "Илия Бешков" (1901-1958) галерия "Лоранъ" представя основни направления, мотиви и технически похвати на Бешковото необятно творчество - карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията, моливната рисунка, бързата тушова скица, акварелът и перото.

В 40 рисунки мъдрецът Бешков посочва корените на омразата и лъжата в най-различни сюжети. Един от тях е невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.). Виждаме радостта от споделеното ухажване, но и унижението на жената и самолюбието на мъжа, унижението на просещия ласки мъж пред властната жена. Тук са и жените в домашната и обществената баня, селяните, запокитени в града, вдовиците, изветрелите политиканстващи чичковци. Изключително въздействащ е умореният преживял смъртта войник, вдигнал на ръце сина си, както и старците във влака, покрай които животът е профучал, обитателите на държавата с характерните угаснали погледи (рисувани около и след 1950 г.). Виждаме дори молебен за дъжд.

Когато Бешков рисува семейната двойка в домашната баня, ние воайорстваме заедно с него, но ако се вгледаме внимателно, ще видим не само голата им плът, а и бъдещето им. Какво всъщност е нарисувал Илия Бешков? Всичко това, което произтича зад кулисите, скрития, интимния живот там, където външен наблюдател не се допуска, или публичното, видяно през дрехите и маските на приличието.

Гениалното у Бешков не е заключено в майсторското владеене на перото и четката. То е в способността му да преживява заедно със своите човеци греховете им, да страда заради тяхната неизбежност. В признанието, че всички те са и негови грехове. Убедителността, с която ни внушава, че това са извечните стенания на християнската душа, разкъсвана между томленията на плътта, и убеждението, че те са греховни. Нещо повече, той е прозрял, че зад непрекъснатото куцукане на политическия живот стои сянката на проявленията на човека в "най-интимните" му сфери.

Изложбата може да бъде разгледана в галерия "Лоранъ" от 22 май до 6 юли.

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...