Нещо очаквано

Разходка в миналия век с Илия Бешков

Когато Бешков рисува семейната двойка в домашната баня, ние воайорстваме заедно с него, но ако се вгледаме внимателно, ще видим не само голата им плът, а и бъдещето им.

Илия Бешков е синоним на хумор в България. Още с първите си участия в политическата карикатура като 22-годишен студент в Художествената академия той прави нещо знаменателно - заявява, че ще бъде с различно мислене от останалите. С годините това се доказва като факт.

Бешков променя из основи възгледа за мястото на художника. За пръв път в България карикатуристът от коментатор на събитията се превръща в участник в тях.

В рамките на изложбата "Илия Бешков" (1901-1958) галерия "Лоранъ" представя основни направления, мотиви и технически похвати на Бешковото необятно творчество - карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията, моливната рисунка, бързата тушова скица, акварелът и перото.

В 40 рисунки мъдрецът Бешков посочва корените на омразата и лъжата в най-различни сюжети. Един от тях е невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.). Виждаме радостта от споделеното ухажване, но и унижението на жената и самолюбието на мъжа, унижението на просещия ласки мъж пред властната жена. Тук са и жените в домашната и обществената баня, селяните, запокитени в града, вдовиците, изветрелите политиканстващи чичковци. Изключително въздействащ е умореният преживял смъртта войник, вдигнал на ръце сина си, както и старците във влака, покрай които животът е профучал, обитателите на държавата с характерните угаснали погледи (рисувани около и след 1950 г.). Виждаме дори молебен за дъжд.

Когато Бешков рисува семейната двойка в домашната баня, ние воайорстваме заедно с него, но ако се вгледаме внимателно, ще видим не само голата им плът, а и бъдещето им. Какво всъщност е нарисувал Илия Бешков? Всичко това, което произтича зад кулисите, скрития, интимния живот там, където външен наблюдател не се допуска, или публичното, видяно през дрехите и маските на приличието.

Гениалното у Бешков не е заключено в майсторското владеене на перото и четката. То е в способността му да преживява заедно със своите човеци греховете им, да страда заради тяхната неизбежност. В признанието, че всички те са и негови грехове. Убедителността, с която ни внушава, че това са извечните стенания на християнската душа, разкъсвана между томленията на плътта, и убеждението, че те са греховни. Нещо повече, той е прозрял, че зад непрекъснатото куцукане на политическия живот стои сянката на проявленията на човека в "най-интимните" му сфери.

Изложбата може да бъде разгледана в галерия "Лоранъ" от 22 май до 6 юли.