Не за пръв път ни се струва, че настъпи ли времето за София Филм Фест, е наложително да си вземем отпуска по крайно уважителни причини – за гледане на световно кино, каквото по-скоро е изключение за мултиплекс културата у нас.
Точно това ни готвят в 19-ия поред София Филм Фест в периода 5-22 март – интригуващите заглавия в програмата му са безброй, но черешката на тортата са българските премиери на филмите, спечелили големите награди от последните издания на трите най-големи европейски кинофестивала в Кан, Берлин и Венеция.
И така, предстои ни среща с носителя на “Златната палма” от Кан (“Зимен сън” на Нури Билге Джелайн от Турция), на “Златната мечка” от Берлин (“Черен въглен, тънък лед” на Дяо Инан от Китай) и на “Златния лъв” от Венеция (“Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването” на Рой Андершон от Швеция).[[more]]С първата си “Златна палма” Нури Билге Джелайн подпечатва своята “любовна” история с Кан, тъй като вече четири пъти печели други награди от фестивала. “Зимен сън” изследва сложните отношения на бивш актьор с неговите близки – младата му съпруга, сестра му... Според режисьора филмът му е вдъхновен от разказите на руския класик Антон Чехов, а на упреците за дължината на творбата си (3 часа и 16 минути) отговаря, че е писал сценария както се пише роман, без да се тревожи за дължината.
Детективският трилър “Черен въглен, тънък лед” на китаеца Дяо Инан разказва за мистериозна поредица от убийства и е едно от най-обсъжданите филмови събития за миналата година. Критиката го описва като въздействаща смес между класически черен филм и китайски реализъм, следващ американския детективски сюжет с последователни убийства, фатална жена и разследващо ченге.
Шведът Рой Андершон пък би трябвало да внесе съвсем друга, по-ведра и комична нотка. Според режисьора си “Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването” е последната част от трилогията за това какво е да бъдеш човек. Сюреалистичната комедия следва стъпките на по-ранните арт филми на Андершон “Песни от втория етаж” и “Вие, живите”. В опит да опише стиловото многообразие на филма, критиката го сравнява с всичко от Бергман до Лаурел и Харди.
Чакаме да пуснат билетите!
