Нещо очаквано

“ShortCuts”, или Виктор Чучков-син като фотограф

Заглавието на проекта съдържа съзнателен паралел с едноименния филм на Робърт Олтман от 1993 г. Терминът “shortcut” има много значения, които по различен начин отговарят на концепцията на проекта.

“ShortCuts”, или Виктор Чучков-син като фотограф

Виктор Чучков-син е добре познат като кинорежисьор и автор на кратки филмови форми, но малцина знаят за дългогодишните му занимания с фотография. Дебютната му изложба “ShortCuts”, която се открива на 30 септември във Vivacom Art Hall в София, ще го представи и като сериозен автор в тази област с подбрана колекция от кадри, заснети през последните 5-6 години на най-разнообразни места по света – София, Берлин, Кан, Лос Анджелис, Палм Спрингс, Ню Йорк, Хале, Манчестър.

Заглавието на проекта съдържа съзнателен паралел с едноименния филм на Робърт Олтман от 1993 г. Терминът “shortcut” има много значения, които по различен начин отговарят на концепцията на проекта – буквално означава “кратък откъс”, може да се преведе като “пряк път”, но означава и “късо съединение”. В случая “късите съединения” и неочакваните връзки между различни области са много – между киното и фотографията, между личния и професионалния живот, между различните фотографски жанрове.

Поредицата от фотографии “подлъгва” зрителя, изтрива границата между фикция и реалност. Част от изображенията в изложбата моделират сцени от живота като кадър от филм и обратното – кадри от снимачната площадка изглеждат като съвсем истински, документално уловен момент. Едни и същи герои се появяват веднъж като себе си, а после отново като герои във филмова продукция, но изглеждат еднакво реални и в двата си образа. Личният живот на автора преминава в кинематографична образност, а филмовата сцена става по-убедителна от реално събитие.[[more]]Фотографските жанрове в изложбата също преливат помежду си – документалните сцени и уличната фотография се редуват с изключително силни портрети на познати фигури от културната сцена: Павел Койчев, Явор Бахаров, Тимо Бол, Радинa Кърджилова, Яна Борисова, Деян Донков, Анани Явашев, Ованес Торосян. Спокойните, празни пейзажи в колекцията пък дават необходимите паузи за размисъл – също като музикалната интермедия във филмовия монтаж...

Във време, в което все повече и повече хора по целия свят изграждат свой втори, често пъти тотално фикционален образ чрез снимки, публикувани във фейсбук или инстаграм, тази серия от фотографии ще представи един много интересен размисъл за ролята на образите в нашия живот, за моделирането на своето “аз” в една нова, по-кинематографична реалност.