ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Женските филми на София филм фест

Женските филми на София филм фест
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Важно ни е, така е. Винаги ни изкушават женските филми – не само тези, създадени от жени, но и онези, в които се разказва за нас, за съдбите на момичетата по всички краища на света, за това как живеят, как обичат, как се справят с предизвикателствата, как оцеляват и кое ги прави щастливи. Затова особено внимателно избираме момичешките филми на фестивала, за да съпреживеем и научим колкото се може повече. Ето какво очакваме с най-голямо нетърпение:

„Нимфоманка“ на Ларс фон Триер – филм, изследващ границите на женската сексуалност. Тема-табу в киното, която само Триер може да си позволи да разгледа подробно, откровено и задълбочено. И, освен това, без цензура – ще имаме шанса да видим целия четири часов филм, разделен на две части. За актьорските изпълнения сме чели достатъчно суперлативи, освен любимата на Триер Шарлота Генсбур, Ума Търман прави ролята на живота си.

„Мьобиус“ – вероятно най-жестокият и брутален филм в кариерата на Ким Ки-Дук, за жена, която в омразата и отчаянието си кастрира собствения си син. Филмът беше приет доста нееднозначно, но от този автор очакваме точно това – да провокира и да търси онези граници на света, които удобно се правим, че не съществуват.

„Ида“ на Павел Павликовски, в чиито филми жените винаги са в центъра на събитията. Тук историята ни връща в годините на войната и отношенията между католици и евреи в Полша, въплътени в образите на монахиня и нейната леля, обсебена от секса и алкохола.

„Жената на полицая“ – филм за домашното насилие, което има толкова много лица, че понякога неусетно става не просто част от живота, а самият живот. Героинята на филма Кристин искрено обича мъжа си насилник и това я унищожава бавно и сигурно.

„Джинджър и Роза“ на Сали Потър – за приятелството между две момичета, в което се намесват политиката и любовта и то във възраст, когато и двете могат да бъдат несъразмерно огромни и значими.В списъка ни са още и „Губя себе си“ – за изгубила паметта си жена, която с помощта на съпруга си трябва да се научи на всичко, на гняв и на любов. Индийската история „Кутия за храна“ за объркала адресата си кутия с обяд, чрез която непознати домакиня и бизнесмен започват да си разменят писма и да живеят в нереален, но красив свят. „Хиляда пъти лека нощ“ – грабна ни не само името на Жулиет Бинош в главната роля, но и историята за избора между професията и семейството – позната и болезнена за много от нас тема. Има и още – тази година жените имат своето достойно място на фестивала – дори на пръв поглед военният „Сталинград“ е всъщност любовна история за руснак и германец, влюбени в едно и също момиче. Киното не може без жените. А ние – без него.