ЗА КЛЮЧА, ВЛАКА И ЩАСТИЕТО Четох, че ключът към щастието на моята зодия бил търпението. Не знам дали е вярно - аз нямам търпение. Просто са ми го ампутирали някъде из вселенните простори. Може би в предишен живот даже, защото не помня в този да съм имала търпение. Сигурно тогава, в предишния живот, съм търпяла прекалено, не знам. Каквато и да е причината, сега търпение нямам. Ама никакво - когато съм гладна, предпочитам да мушна моментално в устата си някой полуфабрикатен боклук, вместо да си сготвя вкусотия бавно, внимателно и самоуважително. Така, де. Ефектът е същият, а си спестявам нерви. Дали това означава, че не уважавам себе си достатъчно, че не се обичам подобаващо и - съответно - как да изисквам добри неща да ми се стоварят от небето, като аз самата дълбоко в себе си не вярвам, че заслужавам дори домашна топла храна?! Хм, я виж ти, това е нещо, върху което трябва да се помисли. "Поеми въздух и се огледай, преди да се втурнеш с рогата напред към горящата сграда." Та да можеш да прецениш ситуацията. Да помислиш кой е там в тая сграда, дето пламти и има ли резон да се метнеш вътре. Почеши с показалец онези белези по главата си, та току-виж ти дошла мъдра мисъл. Да, да - точно тези - белезите от влака, който не искаше да отстъпи. Влаковете станаха максимално инатливи в последно време. Ако го пусна влака да си мине по релсите, следвайки пътя си, може пък да дам на Живота възможност да следва естествения си ход... От друга страна - какво ще стане, ако взема, та го изпусна?! Влака. Живота. Каквото минава там. В края на краищата кой ми дава гаранция, че ще ме чака... Никой. Ха! Размишление с елементи на колебание?! Какво има в тази горящата сграда... Може би не е точно там щастието - трябва да се помисли. А вие гоните ли си щастието? В смисъл – тичате ли след него? Или търпеливо чакате да ви се стовари в някой четвъртък следобед?! Според мен в четвъртък следобед пристигат основно Неочаквани Неприятности. Докарва ги оня влак, дето току-що се отместих от пътя му. Дали щях да го чакам да ги изсипе, или да го конфронтирам директно, все тая. Неприятности. От друга страна, посоката на щастието е неясна и цялото тичане би могло да се окаже безпредметно. Някакви предложения?