Сауин (Samhain) е един от четирите сезонни келтски фестивала. Бележи края на прибирането на реколтата и започването на зимата, “тъмната част” от годината. Това е време на равносметка, стадата се прибират от планинските пасбища, складира се зърното и другите продукти, решава се кои животни ще бъдат заклани, спират се битките – празнува се келтската Нова година.
Древните келти вярвали, че на този ден – 31 октомври – границата между нашия свят, на живите, и този на мъртвите изтънява и може да се премине. Обличали се в страшни костюми, нахлузвали страховити маски и се събирали около напалени около другите огньове, за да предотвратят евентуалното превземане на тялото им от умрял човек. Извършвали се ритуални гадания... Започвала зимата – време, когато активната дейност намалявала, време, в което племената се събирали на съвети, а хората си разказвали истории...[[more]]В опит да претопи народните вярвания и да християнизира празника, римската църква мести на 1 ноември християнския празник на Вси Светии. От ІХ век папа Григорий ІV утвърждава деня за прослава на всички светци. (В православието обаче Вси Светии и до днес остава на традиционната си подвижна дата през лятото, в първата неделя след Петдесетница – бел. ред.)
В смесването на двата празника старият келтски ритуал надделява по мое мнение. Днес вечерта на 31 октомври групи деца, маскирани с различни костюми на страховити персонажи, обикалят домовете на съгражданите си, очаквайки да получат сладкиш. В противен случай неблагоразумният съсед го очаква неприятна изненада – номер, който вероятно никак няма да му хареса.
Винаги съм обичала Халоуин – още от онези далечни години, в които узнах за него от бележки под линия из книги на Рей Бредбъри, Клифърд Саймък... Допада ми начинът по който на него се отдава почит на мъртвите. Като дете баба ми редовно ме влачеше на струващите ми се тогава безкрайни задушници и други такива по гробища, където жени и мъже раздаваха безвкусна храна и ужасно вино, от което трябваше да опитам защото така било редно. (Формулировки от типа “така се прави”, “редно е” и прочее ме изправят на нокти.) За мен Халоуин беше една свежа и близка до светоусещането ми алтернатива да отдам почит на онези сред обичаните от мен, които вече не са тук. Е, на сериозните години, на които съм, не върви да тръгна облечена като жената котка и да обикалям, събирайки “семки и бонбонки”, въпреки че идеята е изкушаваща. Но мисля да отворя бутилка хубаво вино с вкусна храна и да прочета отново “Една нощ през самотния октомври” на Зелазни в знак на неугасналата ми обич към отишлите си.
Очакваме и новия Бейлис Шоколад Лукс, шоколадово изкушение с неповторим стил.
