ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тийнейджърката, която не говори пред хора

Тийнейджърката, която не говори пред хора

Тийнейджърката (по средата), а до нея са Чужденецът (вляво) и Съдебният лекар (вдясно). Те са ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА.
Снимка: Фелия Барух

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Срещам я в столично кафене. Влиза самоуверено и подава ръка да се запознаем. На 15 години е и първото нещо, което ми казва, е, че се бори с гимназиалния тийнейджърски живот в България. Сещам се за моя гимназиален живот – смях, приятели и безгрижие. Още на втората минута от разговора разбирам, че в момента нещата в училище стоят по друг начин.

Казва ми, че има строга йерархия. Е, и преди имаше разделение – популярни, лузъри, някакви бунтари… Днес е по-сложно, обяснява ми тийнейджърката. На върха на пирамидата са така наречените „разпоредители“ – разполагали с качества, за които не са се потрудили – гените си или това как изглеждат, а и парите на родителите си. Много важно било да имаш терен за купон. Имаш ли терен за купон, имаш и приятели… Силно казано приятели.

Модерно било да си депресиран, да си кифла, да си батка. Имало и алтернативни, някакви там, различни. В контраст на цялото това разделение, оказва се, не можеш да си намериш мястото, търсиш себе си, търсейки другите хора.

А нормалните… Те не принадлежат никъде.

И докато се чудя дали всичко е обречено, тя ме разсмива със съвети за красота и грим: „Важно е веждата да е до слепоочието“.

Тя е тийнейджърката от ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА (People Who Usually Don’t Lecture – нов за нас формат, който вече се случва в САЩ, Аржентина и Израел). Тя ще разкаже своята история – тъжна, смешна, на моменти песимистична, в други – надеждно оптимистична. Както всяка друга история, изградена от милиони пластове емоции и преживявания.

Тя е една от седемте ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА. Събитието ще се случи за първи път в София на 21 април в БНР. На сцената ще се качат хора, които сме свикнали да съществуват във фона, без да се замисляме за тях, за тяхната история – тези, които обикновено не чуваме.

Техните истории ще ви усмихнат, ще ви насълзят, ще ви накарат да се замислите къде сте всъщност вие, ще счупят предразсъдъци и стереотипи.

А вие имате поне една причина да отидете – за да влезете в обувките на другия, комфортно или не, с плавна стъпка или с препъване, но по път, различен от общия.

Повече за проекта можете да видите тук. Следете страниците във Facebook и Instagram.

ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА е на 21 април от 19:00 часа в Първо студио на Българското национално радио в София.

Автор: Татяна Павлова

 

Какво ни очаква на Европейския музикален фестивал?