[[more]]Бих нарекла Точка БГ с родното българско клише “поети с китари”, ако не ми пречеха опасенията, че това звучи твърде соц. Но тъй или иначе, вече ги нарекох именно по този начин... А и ако се отърсим от евтините конотации с тоталитарното ни минало, музикантите от групата са именно такива.
Те са три (пораснали) момчета и едно (пораснало) момиче – Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Първанов и Зорница Попова, свирят на китари и поезията е точно толкова важна за облика им, колкото и музиката, ако не и повече.
Горещо препоръчвам предстоящия им концерт “Август през септември” на 27 септември в софийския клуб “Студио 5” в НДК. Там Точка БГ ще представят предпремиерно песните от новия си, четвърти албум “Август”. Очаквам с интерес срещата с неподправената им акустична мелодичност, с приглушената им, умозрителна романтика, с осмислената им духовност и вяра. В паралелната на музиката реалност хората от Точка БГ са актьори (двама), юрист и медик – все професии, които дават куп възможности да видиш живота от всичките му страни.[[quote:0]]Срещата ми с тях преди две-три години беше случайна – попаднах в тв ефира на тяхната песен-емблема “Точка БГ” и след като се посмях и поплаках едновременно, останах с ведрото чувство, че “в тая страна” не всичко е загубено и че за нея още има надежда, докато има кой да възприема света точно по този начин и да го споделя със събратята си по съдба. Текстът е безкомпромисно ироничен към съвременното ни българско битие – от актуалния тогава риалити мотив за Кен Лий, маймунското “А” и вечните гурбети в чужбина до изкривените образи на Ботев, Левски и Щастливеца. И най-хубавото: тази ирония не е жлъчна и мразеща, а при цялата си горчивина оставя усещане за прошка и съпричастност.
Същото, но най-често без иронията, носят всичките им “нови градски песни” (определението си е тяхно, от заглавието на дебютния им албум). Поздравявам ви с “Човекът, който върви по вода”. Чуйте музиката и текста, момичета: “Този край на света има детски очи...”
