Нещо очаквано

"Убежище за истории" - разказвач ли сте или слушател

Вземете с вас нещо, което свързвате с детските си мечти - снимки, предмети или новогодишни обещания и елате тази неделя в Топлоцентрала

"Убежище за истории" - разказвач ли сте или слушател

        Картина:
Венцислав Диков https://ventzislavdikov.com

Ако сте “жадни” за добре разказани истории и имате нужда да се огледате в очите на хора, с които да споделите цветни мечти и красиви думи, то форматът „Убежище да истории” е точно за вас!

И да, усещането, че Георги Господинов е намесен, е истина - той е кръстник на инициативата, която е „свободен формат на на среща на хора с хора”, които веднъж месечно се събират, за да се потопят заедно в магията на спомените, мечтите и словото.

Къде и как може да се включите?

Тази неделя (15 януари ) в зала 4 на Топлоцентрала (2 етаж, до бара)  от 19:00 до 21:00 часа. Поканете приятели, елате с родителите или дори  бабите и дядовците си, и станете част от колективен разказ за това колко големи ни правят мечтите. А ти какъв ще станеш, като пораснеш? Спомняте ли си този въпрос? Питате ли се все още? Елате с детските си мечти за боклукчия, космонавт, балерина, лекар, писател, моряк- нека „срещнем” тези малки истории.

Събитието ще премине под формата на свободна среща на хора, събрали се, за да изследват миналото през спомените за обикновените неща. „Събираме историите с писатели, режисьори, актьори и журналисти, психотерапевти и студенти, които искат да се свържат с миналото, да намерят необичайни гледни точки или да се вдъхновят за следващата си история.”, споделят организаторите.

Ако ви вълнуват въпросите „Какво още? Какво е било забравено, прокудено или дочакано бъдеще?”  елате заедно да си отговорим на този въпрос в минало, сегашно и бъдеще време,” за да видим какво още има там” Вземете с вас нещо, което свързвате с тези мечти - снимки, предмети или новогодишни обещания и нека ги разкажем заедно на втората среща на "Убежище за истории"!

А как се стига до тази инициатива, вижте на следващата страница...


А как се стига до тази инициатива? Тя се от две години „зрее” в главата на Мартина Атанасова - филолог, психолог и както самата тя се определя "опорочен читател”, която дълго обмисля и проучва възможностите за проект за социализация на възрастни хора.

Ето и какво разказа тя за "Момичетата от града":

„Защо разказваме истории? Замислих се над това докато слушах моите родители да разказват за пътувания си в чужбина, в годините, когато това е било истинско приключение. Какво им дава това споделяне на истории, си мислех: нали сме ги чували стотици пъти, как така с всеки разказ те сякаш се подмладяват и раменете им се изправят, очите светват с някакъв нов поглед.”

Потърсих в любимия Георги Господинов идея как работи това припомняне, какво убежище ни дава. Във вкусните детайли, малките подробности за часа или аромата на някое място, за часа, в който внезапно идва залеза. И ми хрумна, че ако се създаде пространство за разказване, припомняне и изследване на миналото, хората с опит ще намерят своите адекватни и щедри слушатели, които да попият думите и да съпреживеят историите.”

Следва подкрепата и под формата на допълнителни идеи от самият Георги Господинов, който става и кръстник на "Убежище за истории". А не след дълго е факт и първата среща на формата, за която Мартина споделя, че е била „уютна, скромна”, но пък едва им стигат 3 часа за разговора, в който „всеки имаше какво да разкаже за своите празници, за детството и Коледа, която ни прави деца. Трудно се разделихме след тази вечер, в която се оформи племето на разказвачи и слушатели, в което всеки сменяше ролята и нямаше водещ да дава думата.”

Интересът в последствие оказва се е повече от голям и към участие в "Убежище за истории" интерес проявяват и писатели, режисьори, артисти, психотерапевти. Нещо повече младите слушатели и разказвачите протестират срещу възрастовите ограничения,  което налага отварянето на формата за всички, независимо от професията или възрастта. 

Втората тема на "Убежище за истории" идва от фразата, която Мартина Атанасова често си е казвала: „Като порасна искам да стана Виргиния Захариева". Към предстоящото събитие, което ще увличащ разговор за мечтите цвят ще придадат картините на Венцислав Диков, и историите за принцеса Точица на Ралица Найденова. Елате тази неделя в Топлоцентрала, за да се включите като разказвач или слушател, за да „влезем заедно в пространството, където се чуваме.”

Събитието е свободен формат, като програмата предвижда срещи на живо 1 път в месеца. Вход: дарение на място. Тази неделя от 19 ч в Топлоцентрала на дискусията по темата „Какъв ще стана, като порасна?” със специален гост-водещ ще е Ралица Найденова.

Организаторът Мартина Атанасова работи като създател на игри и психотерапевт. А вдъхновители са Георги Господинов и Виргиния Захариева.