До Чекотинския манастир от София се стига по магистрала “Хемус” през отбивката за гр. Правец и после в посока към гр. Роман. В последните няколко километра има табели, които обозначават местоположението му. Манастирът е действащ, но въпреки това срещнахме само няколко котки и един послушник. Църквата обаче беше отворена и успяхме да запалим по свещичка. Всъщност, оказа се, че църквата е единствената оцеляла от средновековните сгради на обителта. Според туристическите справочници тя е еднокорабна, триконхална базилика с абсида, преддверие и цилиндричен свод. Интересни са нейните вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура.Моят спомен за манастира обаче завинаги ще са рисуваните стени на сградите, които гледат към вътрешния двор – достойни съперници на кичестите саксии с мушкато, обрамчили терасите. Едно спокойно и красиво кътче, което си струва да бъде посетено в някоя лятна неделя, потънала в безвремие.

Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” е основан през Второто българско царство, а съществуването му е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. По това време в подножието на крепостта също е имало манастирски комплекс и двата са поддържали тесни връзки. При падането под османска власт в края на ХІV в. Чекотинската обител е разрушена.

През ХVІІ в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на ХVІІІ в. манастирът пак е разрушен, за да се възроди отново в средата на ХІХ в. благодарение усилията на местното население. В годините на османско господство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство.