До Чекотинския манастир от София се стига по магистрала “Хемус” през отбивката за гр. Правец и после в посока към гр. Роман. В последните няколко километра има табели, които обозначават местоположението му. Манастирът е действащ, но въпреки това срещнахме само няколко котки и един послушник. Църквата обаче беше отворена и успяхме да запалим по свещичка. Всъщност, оказа се, че църквата е единствената оцеляла от средновековните сгради на обителта. Според туристическите справочници тя е еднокорабна, триконхална базилика с абсида, преддверие и цилиндричен свод. Интересни са нейните вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура.[[more]]Моят спомен за манастира обаче завинаги ще са рисуваните стени на сградите, които гледат към вътрешния двор – достойни съперници на кичестите саксии с мушкато, обрамчили терасите. Едно спокойно и красиво кътче, което си струва да бъде посетено в някоя лятна неделя, потънала в безвремие.
Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” е основан през Второто българско царство, а съществуването му е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. По това време в подножието на крепостта също е имало манастирски комплекс и двата са поддържали тесни връзки. При падането под османска власт в края на ХІV в. Чекотинската обител е разрушена.
През ХVІІ в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на ХVІІІ в. манастирът пак е разрушен, за да се възроди отново в средата на ХІХ в. благодарение усилията на местното население. В годините на османско господство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство.
