Автобусът тръгва в дванайсет. Настанявам се удобно и отпътувам за Етрополе. Пътят е за около час и половина. Пристигам на автогарата на Етрополе, чийто надпис странно напомня на логото на метъл бандата Metallica.
На 6 км от градчето се намира село Рибарица. Заварвам вилното си място с окосена ливада.
Прецапвам рекичката и тръгвам по пътя за съседното селце Ямна.
В първата къща живее косачът ми – бай Павел. Нося му гроздова ракия. Изгледът от неговия двор е зашеметяващ. От другата страна се открива гледка към билото на Стара планина и суровия връх Баба.
Прибирам се вкъщи. Над планината се реят малки облачета, понякога правещи очаквана сянка в жегата.
На другия ден целта е Етрополският манастир „Св. Троица”. Красива възстановена стара къщичка ми се усмихва по пътя за обителта.
Пътят от Рибарица до манастира е около 5 км. Ето го и него.
Магическият водопад под църквата ме зарежда с такава позитивна енергия, че отново мисля спокойно за утрешния ден в София.
Време е да си тръгвам... но в Етрополе правя малка разходка до Историческия музей, Кулата и центъра.