Ако не харесвате бавното темпо на действие, този филм не е за вас.

Ако не обичате монохромната постановка, този филм едва ли ще ви е по вкуса.

Ако не си падате по дългите кадри и близки планове, този филм няма да ви хареса.

Ако не ви допада мистерия, която няма отговори, нито ясен финал, тази продукция едва ли ще ви заплени.

Но ако си падате по добре разказан психотрилър с отворен край, съвършената операторска работа на Вашку Виана, детайли, изпипани до перфекционизъм, отличен, макар и минималистичен звук, музика (Иво Паунов), която е по-скоро шепот на самодиви, отколкото мелодични напеви, или ако харесвате Радичков, то със сигурност този филм ще се открои в представите ви за българско кино.

Филмът „Януари“ е копродукция с Португалия и е дебютен игрален проект за режисьора Андрей Паунов, известен с документалните си филми „Георги и пеперудите“ и „Да ходиш по вода“ за феноменалния артист Кристо Явашев. Именно този негов документален подход превръща „Януари“ в кино шедьовър. Прецизност, бавно темпо, огромни паузи за размисъл, много въпроси и минимум емоции в перфектната актьорска игра. В ролите са Самуел Финци и сподвижника му Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Леонид Йовчев и забележителната поява на Борко Чучков сред караконджули и кукери.

Иззад мъглата на тайнствената гора в типичния за Радичков януари, изплуват аналогии с усещането за загадъчност, която създаваше сериалът „Досиетата Х“, в който всеки и всичко е подложено на съмнение, дори собствената ни идентичност. Сън, илюзия или алфа състояние на мозъка по допирателната на паралелната реалност на абсурда?

И още...