ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аз, моя милост и душата

Аз, моя милост и душата

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Коя съм аз?" е може би ... не, не, със сигурност е най-предизвикателният и изключително злепоставящ въпрос, който е трябвало да коментирам. Не пред другите! А пред самата мен. 

През годините често са ми го задавали и реакцията ми е била еднообразна. Доскоро не знаех как. Винаги съм отговаряла повърхностно: "Ами, момиче съм…", "Развивам се в медиите…", "Добра дъщеря съм…", "Имам прекрасни колеги  и приятели..." и толкова. Еднообразен репертоар, който използвах редовно – уж за да  изместя темата, а то било, защото самата аз не съм знаела коя съм!

Незадоволителни отговори за мен, камо ли за други. Признавам, не се намирах за убедителна, въпреки че съм казвала истини. След поредния такъв случай се замислих – ако не познаваме себе си, как можем да се представим адекватно пред другите?! Десетки години се определях спрямо кариерата ми, връзките и някои лични предпочитания. Дали наистина това ме определя като човек? Като душа? Това ли е моята същност?

Разсъждавайки по въпроса, се прибрах вкъщи след поредната предизвикателна вечеринка. Отключих вратата, прекрачих прага й, затворих я и облегнах гърба си на нея, за да се спусна надолу и да седна на земята. Отдъхнах си от целия шум в съзнанието и повдигайки глава, се огледах около себе си. Погледът ми преминаваше като скенер през заобикалящото ме пространството, което наричам "дом" (дори да е под наем) и ми направи впечатление, че то е разделено на 4 части – хол, баня, спалня и кухня. 

Сигурно се питате:

И какво от това! 

Замислих се, цифрата 4 така прокънтя в ума ми, че сметнах за любопитно да проверя в интернет какво значи тя. Въпреки късния час включих компютъра и по ключови думи започнах да търся обяснение. Времето минаваше, източниците по нищо не си приличаха, а отговор все още не намирах. Упорито търсих, отказвайки да си лягам, докато не разбера. Откровено казано, на подсъзнателно ниво усещах, че душата ме води по пътя на себеосъзнаването, но още не знаех къде ще стигна.